Тъжна аритметика

Новата вълна от санкции на Европейския съюз, влезли в сила от 12 септември, ограничават достъпа на руските компании „Оборонпром“, ОАК, „Уралвагонзавод“, „Роснефть“, „Транснефть“ и „Газпромнефть“ до европейските капиталови пазари. За тях, както и за големите руски финансови институции (Сбербанк, ВТБ, Газпромбанк, Россельхозбанк и Внешекономбанк) е забранено отпускането на нови финансови средства за срок от повече от 30 дни. Същия ден и САЩ наложиха ограничения върху доставките и реекспорта на стоки, услуги и технологии. В най-голяма степен пострадаха страните, тясно свързани с Русия, като Германия, Холандия, Литва, Полша и Естония. За реакцията на Русия относно санкциите разказа помощникът на руския президент Андрей Белоусов на живо в предаването „Новините в събота “.

„Първоначалната реакция ли... Бих казал, че бизнес кръговете проявиха спокоен интерес като към някакво странно, но безобидно животинче, докато западните бизнес среди сериозно се уплашиха. Започнаха да постъпват всевъзможни сигнали, че “всичко разбираме, това са политически игри, но ни влезте в положение, позволете ни да останем на пазара” и така нататък“. 

В отговор на въпроса дали някои отделни страни-членки на ЕС се обръщат към Русия с молба да бъдат изключени от пакета с антисанкции, Белоусов сподели, че за такова нещо шефовете на фирмите ще понесат сериозни наказания, включително подвеждане под наказателна отговорност. „Трябва да заявя обаче, че реакцията (на ответните санкции) на западните компании, или по-точно на тези от източноевропейските страни — Полша, Литва, Естония, Финландия, Германия, Франция, Италия, бе доста крайна“.

Русия ще предприеме ли ответни мерки? Съществува план максимум, който предвижда адекватен отговор на антируските санкции на всички възможни нива, но решенията за всеки конкретен случай ще се разглеждат поотделно, заяви помощникът на президента.

"Российская газета". Всички права запазени.