„Не трябва да се отчайваме!“

Михаил Горбачов даде това интервю за портала RBTH и „Российская газета“ в навечерието на бележита дата – 25 години от падането на Берлинската стена.

През 1989 година падна Берлинската стена. През ноември. А през лятото след преговорите ви с канцлера Кол в Бон на въпроса: „Какво ще стане със стената?!“ вие отговорихте: „Няма нищо вечно на този свят. [...] Стената може да изчезне, след като отпаднат предпоставките, които са я породили. Не виждам голям проблем в това“. Какво развитие очаквахте след това?

През лятото на 1989 г., разбира се, нито аз, нито Хелмут Кол подозирахме, че всичко ще се случи толкова бързо, не очаквахме стената да падне през ноември. Впрочем и двамата си признахме после за това. В историята има случаи, когато тя забързва своя ход. И наказва тези, които изостават. А още по-строго наказва тези, които се опитват да застанат на пътя. Би било голяма грешка да държим за „желязната завеса“. Ето защо от наша страна не беше упражняван натиск върху правителството на ГДР. 

Когато събитията започнаха да се случват с неочаквана за всички бързина, съветското ръководство единодушно, подчертавам единодушно, взе решение да не се намесва във вътрешнодържавните процеси на ГДР и гарантира, че войските ни в никакъв случай няма да напуснат своите гарнизони. И сега съм сигурен, че това беше правилното решение. 

В крайна сметка кое помогна да се преодолее разделението на Германия и кой според вас изигра решаваща роля за нейното мирно обединение?

Решаваща роля за обединението на Германия имаха самите германци. Визирам не само масовите митинги в подкрепа на единството, но и това, че през следвоенните десетилетия както източните, така и западните германци доказаха, че са си взели поука от миналото, че може да им се вярва. А за мирното обединение, за това, че процесът не предизвика международна криза, смятам, че решаващата роля принадлежи на СССР. Ние, съветското ръководство, знаехме, че руският народ, всички народи в СССР приеха с разбиране стремежа на германците да живеят в единна, демократична държава.Искам да отбележа, че освен СССР премерено и отговорно отношение проявиха и другите участници в окончателното уреждане на германския въпрос.

Имам предвид страните от антихитлеристката коалиция – САЩ, Великобритания и Франция. Днес вече не е тайна, че Франсоа Митеран и Маргарет Тачър имаха силни съмнения относно темповете на обединение. Все пак войната беше оставила дълбок отпечатък. Но след като намериха решения по всички аспекти на този процес, те подписаха документите и сложиха край на Студената война.На вас се падна да решите този съдбовен за световното развитие проблем. Международното уреждане на германския въпрос от великите държави и други страни се превърна в пример за високата отговорност и високото „качество“ на политиците от онова поколение. Показахте, че това е постижимо, ако определящото е, както казахте, „новото мислене“. Доколко днешните държавни лидери са способни да решат по мирен път актуалните проблеми и как през изминалите 25 години се промениха подходите за справяне с геополитическите предизвикателства? Обединението на Германия не беше изолирано явление, а част от процеса на прекратяване на Студената война.

На вас се падна да решите този съдбовен за световното развитие проблем. Международното уреждане на германския въпрос от великите държави и други страни се превърна в пример за високата отговорност и високото „качество“ на политиците от онова поколение. Показахте, че това е постижимо, ако определящото е, както казахте, „новото мислене“. Доколко днешните държавни лидери са способни да решат по мирен път актуалните проблеми и как през изминалите 25 години се промениха подходите за справяне с геополитическите предизвикателства?

Обединението на Германия не беше изолирано явление, а част от процеса на прекратяване на Студената война. Перестройката и демократизацията в нашата страна му проправиха път. Без тях Европа още десетки години щеше да остава разделена и „замразена“. И съм сигурен, че излизането от това състояние щеше да е далеч по-трудно.

Какво представлява „новото мислене“? Признание, че глобалните заплахи съществуват, а по онова време това беше заплахата от ядрен конфликт, която можеше да бъде избегната само с общи усилия. Следователно взаимоотношенията трябваше да се изграждат по нов начин, да се води диалог и да се търсят начини за прекратяване на надпреварата във въоръжаването. Да се признае свободата на избор на всички народи и в същото време да се зачитат взаимните интереси, да се гради сътрудничество, да се създават контакти, което да направи невъзможни конфликтите и войните в Европа.

Тези принципи залегнаха в основата на Парижката харта (от 1990 г.) за една нова Европа, която е най-важният политически документ, подписан от всички европeйски страни, САЩ и Канада. Впоследствие клаузите му трябваше да бъдат развити, конкретизирани, предвиждаше се създаване на работещи структури, механизми за превенция и сътрудничество. Например тогава се предложи да бъде създаден Съвет за сигурност на Европа. Не искам да противопоставям тогавашното и следващото поколение лидери. Но остава фактът, че това не беше направено. И европейското развитие придоби едностранчив характер, за което допринесе и отслабването на Русия през 90-те години.

Днес трябва да признаем, че кризата в европейската (и глобалната) политика е налице. Причината, но не единствената, за това е нежеланието на нашите западни партньори да се съобразят с мнението на Русия и нейните законни интереси относно собствената сигурност. На думи те приветстваха Русия, особено по времето на Елцин, а в действителност не я зачитаха. Конкретно имам предвид разширяването на НАТО, плановете за разполагане на елементи на ПРО, действията на Запада във важните за Русия региони (Югославия, Ирак, Грузия, Украйна). Буквално ни казваха, че не е наша работа. Но в крайна сметка търпението ни се изчерпа.

Бих посъветвал западните лидери внимателно да анализират това, вместо да обвиняват за всичко Русия. Да си припомнят каква беше Европа, която успяхме да създадем в началото на 90-те, и в какво, за жалост, се превърна тя през последните години.

Един от основните въпроси днес е свързан със събитията в Украйна или разширяването на НАТО на изток. Нямате ли чувството, че сте измамени от западните партньори при разработването на бъдещите планове в Източна Европа? Защо не настоявахте дадените ви обещания да бъдат оформени юридически , и по-специално обещанията на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, че НАТО няма да се разширява на изток? Цитирам думите му: „Юрисдикцията и военното присъствие на НАТО няма да се разшири нито на километър на изток “.

Въпросът за „разширяването на НАТО“ в онези години изобщо не се обсъждаше и дори не съществуваше. Заявявам го най-отговорно. Никоя източноевропейска страна не повдигна този въпрос, включително и след като Варшавския договор престана да съществува през 1991 г. Не го повдигаха и западните лидери.

Обсъждаше се друг въпрос, който зададохме ние: след обединението на Германия да няма разполагане на военни структури на НАТО и разгръщане на допълнителни въоръжени сили на алианса на територията на тогавашната ГДР. В този контекст беше направено изявлението на Бейкър, за което споменахте във въпроса си. За това говориха и Кол, и Геншер. Беше направено всичко възможно и необходимо за поемането на този политически ангажимент. И всичко беше изпълнено. Договорът с Германия за окончателно урегулиране гласи, че в източната част на страната няма да се създават нови военни структури, няма да се разгръщат допълнителни войски, няма да се разполага оръжие за масово унищожение. Това се спазва през всичките тези години. Така че нека не изкарваме Горбачов и тогавашното съветско правителство наивници, които са ги направили на глупаци. Ако говорим за наивност, то тя се появи по-късно, когато възникна този въпрос и отначало Русия „не възразяваше“.

Решението на САЩ и техните съюзници за разширяването на НАТО на изток беше формулирано окончателно през 1993 г. От самото начало заявих, че това е голяма грешка. То категорично нарушаваше всички изявления и уверения, дадени ни през 1990 г. Що се отнася до Германия, те бяха юридически оформени и се спазваха.

За всеки руснак днес Украйна и взаимоотношенията с нея са болна тема. Вие като 50% руснак и 50% украинец в епилога на книгата си „След Кремъл“ казвате, че всичко случващо се в момента в тази страна носи голяма мъка. Какъв изход виждате за излизане от украинската криза и как в светлината на последните събития ще се развиват в близко бъдеще отношенията на Русия с Украйна, европейските страни и САЩ?

В близко време всичко е горе-долу ясно: трябва да се изпълни всичко, договорено на срещите в Минск от 5 и 19 септември. Реалното положение в момента е много деликатно, „крехко”. Примирието постоянно се нарушава. Но напоследък се създаде впечатлението, че „процесът е започнал“. Създава се зона на разединяване на войските, изтегля се тежкото въоръжение. Пристигат наблюдатели – от ОССЕ и от Русия. Ако се задържи така, ще бъде огромно постижение, но това е само първата стъпка.

Трябва да признаем, че отношенията между Русия и Украйна понесоха сериозен удар. Недопустимо е това да се превърне във взаимно отчуждаване на нашите народи. Огромната отговорност за това пада върху лидерите – върху президентите Путин и Порошенко лежи огромна отговорност. Те трябва да служат за пример. Страстите трябва да се охладят. Кой крив, кой прав – ще мислим после. Важното сега е да започнем диалог по конкретни въпроси. Да се нормализира животът в най-силно пострадалите райони, като оставим настрана за известно време проблемите за статута и т. н. 

Украинците трябва да направят много, за да настъпи примирие в страната и всеки човек да се чувства гражданин, чиито права и интереси са строго гарантирани. Проблемът дори не е толкова до конституционните, правовите гаранции, колкото до гаранциите в реалния, всекидневния живот. 

ДОСИЕ

Михаил Сергеевич Горбачов – съветски и руски държавен и обществен деец. Генерален секретар на ЦК на КПСС, президент на СССР. Инициатор на перестройката, довела до значителни промени в живота на страната и целия свята. Лауреат на Нобелова премия за мир (1990 г.). Роден е на 2 март 1931 г. в село Приволное. В селското училище работи като комбайнер. През 1955 г. завършва Московския държавен университет. През 1962 г. започва работа в регионалния комитет на партията, а през 1985 г. е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС. От 1990 г. е президент на СССР. От декември 1991 г. председателства „Фонд Горбачов“.

Що се отнася до отношенията на Русия със страните от Западна Европа и САЩ, то първата стъпка е да се излезе от логиката на взаимните нападки и санкции. Според мен Русия направи вече тази стъпка, като се отказа от ответните мерки след последния пакет санкции на Запада. Ред е на партньорите. Мисля, че най-напред те трябва да се откажат от т. нар. персонални санкции. Как да водим диалог, като „наказвате“ хората, които вземат решенията, влияещи на политиката? 

Сигурен съм, че с подновяването на диалога ще изникнат допирни точки. Достатъчно е да се огледаме и ще видим това напрежение в света, общите предизвикателства, множеството проблеми, които могат да се решат само с общи усилия. Разделението между Русия и ЕС вреди на всички, то отслабва Европа в момент, когато конкуренцията в световен мащаб се увеличава, когато силата на другите „притегателни центрове“ на световната политика нараства.

Не трябва да се отчайваме. Не трябва да се впускаме в нова Студена война. Общите заплахи за сигурността ни не са изчезнали. Напоследък се появиха нови, крайно опасни екстремистки движения и по-специално така наречената „Ислямска държава“. Изострят се проблемите, свързани с екологията, бедността, миграцията, епидемиите. Пред лицето на общите предизвикателства можем отново да намерим общ език. Няма да е лесно, но това е начинът.

Украйна се кани да издигне стена по границата с Русия. Според вас, как стана така, че нашите толкова задружни народи, допреди време живеещи в рамките на една държава, изведнъж се скараха и могат да останат разделени от една не само политическа, но и материална стена?

Отговорът на този въпрос е много прост: аз съм против всякакви стени. Нека тези, които планират подобно „строителство“, да се осъзнаят. Все пак мисля, че нашите народи не са скарани. Твърде много неща ни сближават. Между нас няма непреодолими проблеми и различия. Но много ще зависи от интелигенцията и медиите. Ако целта им е да постигнат разединение, да пораждат и разпалват конфликти – Господ да ни е на помощ. Затова призовавам интелигенцията към отговорно поведение.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"