Обиколката на Мърфи

Сенатор Мърфи заема длъжността заместник-председател на подкомисията по европейските въпроси в сенатския комитет по външните работи, тоест реално отговаря за изготвянето на европейската политика на САЩ на законодателно равнище.

Тонът му на общоамериканско ниво е безпрецедентен. Според изказването му външната политика на Балканите представлява набор от манипулации, целящи завръщането на САЩ в региона, където от 2001 г. Вашингтон не е водил никаква координирана политика, тъй като според него САЩ не виждали достоен противник на полуострова. Днес противникът се идентифицира в лицето на Москва.

Сенаторът, който се представя като „основен специалист“ по балканските въпроси в САЩ, излетя от Белград в деня на посещението на руския президент Владимир Путин в Сърбия. 

Според него „Путин разчитал в Сърбия да постигне повече в областта на военното сътрудничество, залагал на „Южен поток“, но благодарение на това, че Сърбия и другите страни от региона решили да продължат по евроатлантическия път и потвърдили обвързаността си с този ангажимент“, разширяването на сътрудничеството с Русия било предотвратено.

Като основна заплаха за интересите на САЩ на Балканите сенатор Крис Мърфи определи руското идеологическо влияние, което се насаждало с помощта на „мощна военизирана пропагандна машина“. От гледна точка на американския сенатор на това трябва незабавно да се противостои със съвместна работа: „Единственото, което ни трябва, е точна и ясна информация, коригиране на лъжата, разпространявана от руската информационна машина. Нищо повече. Това ни стига“. Мърфи е сигурен, че „повече не можем да живеем в свят, в който страните са принудени да избират между политическо и икономическо сътрудничество с Русия или Европейския съюз и САЩ“.

С други думи, Русия няма право да влияе на международната политика и САЩ ще направят всичко възможно, за да отнемат тази възможност. Конкретно в Сърбия САЩ имат готовност да предизвикат ситуация, 
в която Белград ще запази външните си приятелски отношения с Русия и въпреки това ще се присъедини към ЕС.

Впрочем сенаторът призна, че „ще мине много време, докато Сърбия влезе в Европейския съюз“ и посъветва страната „да го използват правилно“, като даде за пример Хърватска, която „няма да пречи на Сърбия“, когато настъпи моментът за Белград реално да се присъедини към „единното европейско семейство“. При това според сенатора отношенията на балканските страни с ЕС остават някакъв отглас от миналото, а опитите на ЕС да играе своя собствена игра на Балканите будят недоверие, дори неприязън. Опитът за „намеса“ се случи точно тогава, когато САЩ, силно увлечени по Ирак и Афганистан, отслабиха натиска си върху „младите демокрации“.

Спирането на „Южен поток“ сенаторът разглежда като победа на САЩ и възможност за започване на енергийна игра в региона със собствени правила.

„Бях в България заедно със сенатор Маккейн, когато замразиха проекта, и бързах да съобщя на сръбското правителство радостта си, че проектът не търпи развитие. Но САЩ трябва не само да се обявят против „Южен поток“, а да предложат алтернатива, разбира се. За САЩ алтернативата е втечненият природен газ, потенциалният износ е от САЩ, така че доставянето му в региона изисква инфраструктура, нов терминал, което се обсъжда в Хърватия“ – разказва сенаторът.

Смяната на властта в Гърция сенатор Крис Мърфи определи като: „един нов повод за господство на САЩ, ЕС и НАТО“ в региона. „Да, ситуацията там се променя и може да повлияе на цяла Южна Европа. НАТО трябва да бъде отворена за нови членове, като ги улеснява и не създава проблеми“.

По повод на Македония Мърфи твърди, че САЩ могат „да притиснат Македония да се върне на правилния път“. „Искам тук да се знае, че Русия няма къде да се дене“.

С изказването си сенаторът потвърди: САЩ започва настъпление срещу Русия почти навсякъде, където Москва има интереси или традиционно установени позиции. Половинчатата политика на някои правителства, както и елитът на балканските страни предоставят добра отправна точка за „завръщане“ на Вашингтон в региона.

"Российская газета". Всички права запазени.