Задачата ни е да защитим обикновения гражданин

Руската дипломация напоследък стана по-мобилна

В руското Министерство на външните работи държавният секретар и заместник-министърът на външните работи Григорий Карасин отговаря за отношенията с ОНД и за работата с руските граждани, живеещи в чужбина.

Бихте ли споделили впечатленията си от нюансите на „дипломатическата кухня”. Какво се променя, какви са новите направления и тенденции в Министерството на външните работи?

Мисля, че тенденциите са еднакви за всички професии – мени се времето, менят се и темповете на живот. За дипломатите най-важни си остават основните неща: любовта към родината, умението професионално да защитаваш нейните интереси и предаността към професията. Тези три компонента, мисля, са основните изисквания към всеки дипломат.

През последните години дипломацията стана по-мобилна. Много неща сега се решават чрез живия контакт – много бърз, конкретен, по интернет и чрез мобилна връзка. Самото понятие за информация стана по-различно: ако по-рано посолствата даваха информация за ситуацията, например във Великобритания, САЩ, Бразилия, Китай, то сега тази обикновена информация можеш да я получиш като си включиш лаптопа и преровиш информационните сайтове.

Но да се задълбочиш в анализа, да разбереш какви са механизмите за вземане на едно или друго решение и какви са истинските намерения на нашите партньори – в това именно е задачата на съвременните дипломати. 

Сега в руската дипломация отново се появиха млади хора, включително и жени, което ни радва. Опитът, от своя страна, също е важен. Задачите, които стоят сега пред нас, стават все по-сложни. Към това се добавя динамиката на международните отношения, непрекъснато появяващите се нови проблеми. Но ние имаме здрава основа – вярност към идеите на международното право и справедливостта, а също така –почтително отношение към партньорите си. Дипломатическата служба на нашата страна в своето сегашно състояние е напълно способна да се справи със задачите, които поставя държавното ръководство на Русия.

През държавите от ОНД премина вълната на „цветните революции”. Завърши ли според вас този процес? Трябва ли да се опасяваме от възможната ислямизация на държавите от Средна Азия?

Това е важен въпрос, който безпокои не само нас, но и политическия елит на нашите съседи, включително в Централна Азия и Кавказ. 

„Арабската пролет” в нито един от случаите не доведе до качествени позитивни промени. Анализът на събитията показва, че тя донесе хаос, безредици, смяна на едни политически групировки с други, с непонятно и понякога опасно продължение. Времето показа,че нито една от тези „цветни революции“ не доведе до подобряване благосъстоянието на народите в страните, където те станаха. След еуфорията от смяната на властта последва „тежък махмурлук”, и новата власт също се сблъсква със старите проблеми, които не могат да се решат моментално. Египет е класически пример за това, какво може да се случи. Ислямският радикализъм води до нестабилност и обществени вълнения. Както е известно, Русия е страна, в която съжителстват много религии. Ние сме възпитани в дух на толерантност и почтително отношение към всички религии. Русия винаги е била способна да възприема и усвоява чуждия опит. Очевидно нейната мисия е такава – да се отнася спокойно към различните начини на живот и да опазва мира между различните вероизповедания. И това до голяма степен ни се отдава.


Източник: Сергей Савостиянов/ РГ

В постсъветското пространство често се чуват критични реплики по адрес на руската външна политика. Реагира ли МВнР на всяка такава реплика?

Без съмнение ние ги вземаме под внимание. В политиката е важно да сдържаш емоциите си, но да си правиш изводи. Ако започнем да коментираме всички изказвания, рискуваме набързо да разрушим и най-здравите си отношения. Това не е в наш интерес. В дипломацията, особено в отношенията с партньорските държави и със съседите, имаме голям арсенал от начини, с които можеш да покажеш какво не ти харесва и да аргументираш позицията си. Но по-добре е да съсредоточиш усилията си в позитивна насока – за развиване на контактите между хората, за икономическите проекти, младежкия обмен и културното сътрудничество. Пример за това е съществуващият сега Съвет за хуманитарно сътрудничество и едноименния фонд. 

Все по-често наши съотечественици в чужбина изпадат в сложни ситуации. В МВнР на Русия започна работа ситуационен кризисен център. Главният проблем на този център е как да бъде оказана юридическа помощ на нашите сънародници. Какво се прави реално в тази насока?

Нашите сънародници попадат доста често в извънредни ситуации. Особен случай тук е нарушаването на гражданските им права предвид тяхната национална принадлежност или гражданство. Например не им се разрешава да гласуват, защото не са от тази националност или името им е друго. Друг пример на грубо нарушаване на международното право е, когато арестуват човека в някаква трета страна, а след това тайно го извеждат оттам и го осъждат на много години. Безусловно всички тези случаи са обект на нашето внимание. С указ на президента на Русия е създаден фонд за юридическа помощ на нашите съотечественици, които живеят в чужбина.

Досие

 

Григорий Борисович Карасин (роден на 23 август 1949 година) е руски дипломат. От 2005 година е държавен секретар – заместник-министър на външните работи на Руската федерация. През 1971 г. е завършил Института за източни езици на Московския държавен университет „М.В. Ломоносов”. Владее английски и френски език, а също така – африканския език хауса. От 1972 година е на дипломатическа служба. Заемал е различни постове както в централния апарат на МВнР, така и в чужбина (в Сенегал, Австралия и Великобритания).

Кажете, ние в Русия някога ще доживеем ли до разбирането за това, че има „редови” гражданин, който трябва да бъде спасен на всяка цена? Нали става дума за престижа на държавата…

Ние с вас имаме зад гърба си съветското минало, когато всеки човек, който беше в чужбина не по официална линия, се възприемаше ако не като враг, то поне като предизвикващ подозрение: защо е там? Как се е оказал там? С разпадането на СССР възникнаха и лични проблеми за много хора. Милиони се оказаха извън границите на Русия не по своя воля. През последните двадесет години успяхме да преодолеем този остарял стереотип. Хората повярваха, че родината не е безразлична към тях. От 2007 г. заработи държавна програма за съдействие при доброволното завръщане на нашите хора в родината. Тази държавна програма отначало беше силно критикувана. Мнозина я смятаха за безполезна. Други, обратно, възлагаха на нея големи надежди като на панацея от всички беди – да си съберат всички руснаци и рускоговорящи куфарите и да се преселят в Русия. Тогава бихме си решили демографския проблем с един замах – щяхме да станем с 25 милиона повече.

Сега президентът на Русия направи тази програма постоянно действаща. Отначало нямаше голям ентусиазъм. Хората много не й вярваха, изчакваха. През първата година се преселиха общо 500-600 души. А през миналата година в Русия се върнаха повече от 50 хиляди души. Всичко от 2007 до края на 2012 година участниците в тази програма станаха около 110 хиляди души.

Нашите сънародници, които живеят в чужбина, се смятат за важен ресурс на така наречената “мека сила”. Как смятате вие, използва ли се този ресурс пълноценно?

Разбира се, че този ресурс не се използва пълноценно. За това стана дума на Световния конгрес на нашите сънародници в Санкт Петербург през октомври миналата година. Една от важните сфери тук е подкрепата на рускоезичната преса. Нашите хора са талантливи. Във всички страни, където живеят, нашите сънародници са част от елита на обществото и се стремят да изразят отношението си към най-важните проблеми, към вътрешните и външните работи. Трябва да им се помага. Трябва да съдействаме те по-активно да участват в културните обществени организации на страните, където живеят, да разширяват използването на руския език, руската култура и руските традиции. Има примери за такива успешни начинания. Създават се например Пушкински домове. Там, където е необходимо, ние ги поддържаме финансово и по правителствена линия. Този ресурс ще се използва все по-активно. 

Какви мероприятия са планирани за 2013 година?

Първо, през април в Москва ще се състои Конференция на нашите млади сънародници, посветена на Универсиадата в град Казан, под наслов „О, спорт, ти си мир!” Провеждат се също така ежегодни тематични конференции. Те, като правило, са целенасочени – посветени са на езика или културата. Този път темата на конференцията ще бъде за приноса на руснаците в световната култура.Тя ще се проведе през октомври.

"Российская газета". Всички права запазени.