Науката да се управлява науката

Много учени смятат, че реформата в руската наука изобщо не е започвала и че академията трябва веднага да се захваща за работа, да се превърне в активна, настъпателна сила. Каква е вашата позиция?

Всъщност реформата се разделя на два етапа. Първият, годишният, вече приключи. Той беше доста точно разписан в закона, за всички беше ясно кога какво да се прави. Ние предадохме цялото имущество на Федералната агенция за научните организации (ФАНО), обединихме три академии, приехме нов устав. ФАНО изпълни своята част от работата. С една дума, етапът премина относително безболезнено за науката и учените.

А сега започва най-трудното. Трябва да бъдат приети административни решения, които наистина ще повлияят върху съдбата на институтите, на десетки хиляди хора, а в крайна сметка и на цялата руска наука. Най-тревожното е, че този съдбоносен етап не е описан подробно в закона. Липсва най-важното – откъде да започва всяка следваща стъпка на реформата и какво трябва да се постигне, за да се определят сроковете, целите, мащабите.

Според мен трябва да правим само това, което ще подобри условията за научна работа. Ако няма резултат, ако научният сътрудник, който работи в института и твори наука, не усети този ефект, няма да предприеме никакви стъпки.

Какво в действителност трябва да усети ученият?

Първо, че е освободен от бюрократичния товар. Не може да си представите колко всевъзможни неща трябва да напише ученият в отговор на чиновнически запитвания. Дебели колкото „Тримата мускетари“! И колкото повече учени пишат такива неща, толкова по-малко наука ще имаме.

Какво му трябва на един изследовател? Казват, че перфектното място за един учен не е там, където работят 10 носители на Нобелова награда, а където можеш да се занимаваш с наука 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Ето защо в основата на реформата не трябва да бъде чиновникът, администраторът или ефективният мениджър, а някой, който работи в лаборатория, който наистина създава наука. Трябва да му се предоставят максимални условия, при които умът му да не е зает с нищо друго освен изследвания.

Това трябва да е критерият за всяка стъпка от реформата. А сега какво имаме? Как да създаваме наука на световно ниво, след като дълготрайните ни материални активи са амортизирани на 80%, апаратурата ни е безкрайно остаряла, заплатата е мизерна – 20-35 хиляди рубли, ученият не смее и да мечтае за свое жилище? Как, след като страната ни харчи за наука 1,12% от БВП, а във водещите страни сумата надхвърля 2%?

Едва ли някой учен или чиновник би оспорил това. Но как науката ни да стане по-ефективна? Кои са приоритетите и къде да се насочат средствата? На срещата си с учени в Сибир заместник-директорът на ФАНО Алексей Медведев каза: „Ако научната задача не се зароди вътре в самата научна общност, тогава държавата ще постави задачите. Тя ще структурира институцията според собствените си потребности. За научната общност това е скрито предизвикателство“. С какво ще му отвърнете?

Наясно сте, че дори най-мъдрият чиновник не може да управлява творчеството. Всичко велико се ражда от един гениален мозък. Сега много се спори за избора на научните приоритети. Ако на учените можеше да се заповяда: правете това, а не онова, то шампион по брой Нобелови награди щеше да бъде Северна Корея. Ако чиновниците започнат да управляват науката, резултатът ще е плачевен. Сигурен съм, че приоритетите в науката трябва да се формират отдолу. Учен, който се занимава с изследвания по цял ден, най-добре знае кое днес представлява най-голям интерес за световната наука. Чиновникът няма работа тук.

При толкова различни мнения по основните въпроси как ще потръгне реформата? 

Това не е случайно. Тази ситуация беше неизбежна. Работата е там, че законът за реформата на държавните академии има един сериозен недостатък – не поставя точна граница между функциите на Руската академия на науките (РАН) и ФАНО. В закона останаха много неясноти. 
А всичко изглеждаше толкова просто – ФАНО отговаря за имуществото, а РАН за науката. Но на практика компетентността остава спорна. Учените не искат да се занимават с икономическите проблеми, а ФАНО често не знае къде свършва стопанската част и започва науката. Затова законът трябва да се промени.

Министерството на образованието и науката недоумява защо академиците недоволстват. Нали РАН получи функции, каквито нямаше досега. Вече може да координира всички фундаментални изследвания в страната, тоест не само в академичните среди, но и във вузовете... Да предлага експертен опит по всички важни федерални и регионални проекти, да дава становище по всички важни държавни документи. 

Трудно ми е да коментирам тези думи. РАН винаги е имала водеща роля в областта на фундаменталните науки и не само фундаменталните. Нейните учени винаги са определяли развитието на науката в страната. Всяка по-интересна, по-перспективна работа на която и да е научна организация се обсъждаше с участието на академията, на практика всички важни решения относно развитието на страната се вземаха, съобразявайки се с нейното мнение.

И сега, независимо от очевидното пренасочване на парични средства към вузовете, академичните институции си остават безспорните научни лидери в страната. Те публикуват повече от 50% от статиите в престижните списания, а по ефективност на инвестициите са на първо място в света. Въпреки че като дял от общите разходи за наука финансирането на академичните институции не надхвърля 15 на сто.

Учените все се оправдават, че науката ни едва свързва двата края, а от нея се изискват резултати на световно ниво. А един от директорите в Министерството на образованието и науката твърди, че всички приказки за недостатъчно финансиране на родната наука са неоснователни. Сега държавата ни отделя толкова пари, колкото и водещите страни. На Запад този дял представлява 30% от бюджета за наука, а при нас е 70%! Останалото се поема от бизнеса. Затова тази пирамида трябва да се преобърне, тогава ще има пари за наука.

Как да се преобърне, като бизнесът ни не се интересува от наука? Години наред се говори за този проблем. Мисля, че главната задача на Министерството на образованието и науката е да създаде модерна и ефективна иновационна система. Трябва спокойно да се проучи с какво разполагаме, какво искаме да постигнем, какво сочи опитът на водещите страни. Едва тогава можем да се впуснем в революционни експерименти. Например неотдавна се роди идеята да се обединят Физико-техническият институт в Санкт Петербург, Институтът по химия и силикати, Институтът по почвознание, Астрономическата обсерватория в Пулково и Институтът по акушерство и гинекология...

Наистина ли?

Абсолютно. Затова настоявам всяка стъпка от реформата да се премисли обстойно, към всеки конкретен случай да се подходи много внимателно. Впрочем трябва да се има предвид, че цялата тази система за оценяване, всичките тези критерии са създадени за случаите, когато 
в институтите като „Макс Планк“ 
в Германия например се извива дълга опашка от кандидати за работа. Защо ли? Ами защото там се предлагат всички условия за научна работа. В момента ситуацията у нас е напълно различна. 30 години на науката се предлагаше минимално финансиране, а сега искаме да наложим същите изисквания като на преуспелите.

Прие се решение за възрастово ограничение на научните ръководители до 65 години с възможност за удължаване до пет години...

Това е много отговорна и опасна мярка. Трябва да се познава спецификата на институциите, свързани с фундаменталните изследвания. Те се създават съобразно лидера...

Неотдавна на среща с Владимир Путин предложихте четири проекта за реализация, свързани с енергетиката, транспорта и компютърните технологии. Обикновените хора обаче се интересуват от медицина, здраве, удължаване на живота...

Отдавна качеството на живот в целия свят се определя според енергията, която е необходима за един човек. Така че всеки един от нас е в пряка зависимост от енергетиката. Що се отнася до предложените проекти, то това е само първата част. Имаме подготвени над 30 проекта 
в това число и в областта на медицината и селското стопанство. Ще ги представим в най-близко бъдеще. 
А тези бяха подбрани, защото са напълно изпълними и могат да реализират много голям ефект.

"Российская газета". Всички права запазени.