Как живеят в Дагестан в условията на борбата с тероризма

ТАСС
В продължение на много години Дагестан заема първо място сред руските региони по равнище на активност на терористични групи. В борбата с това зло държавата, правоохранителните органи и специалните служби използват не винаги най-хуманните методи, които безсъмнено усложняват живота на местните жители. Какво е отношението на самите жителите на републиката към борбата с тероризма, как те понасят свързаните с нея тегоби и нещастия, разяснява кореспондент на „Руски дневник“.

Гимри. Планинско селище в Унцукулския район на Дагестан. Родина на двама легендарни имами, Шамил и Газимохамед, предводители на кавказките планинци, оказали ожесточена съпротива на Руската империя през 19 век и станали символи на националната гордост на местните народи.
От 90-те години тук пускат корен различни незаконни въоръжени групировки и оттогава регулярно се провеждат антитерористични операции (АТО). И далеч не винаги тези операции срещат разбиране у местните жители.

Терористите и жителите

Най-скорошната спецоперация, в хода на която бойците на федералните подразделения убиват двама терористи, е проведена през юни. Този път местните жители оценяват по достойнство действията на военните. „Те действаха достатъчно професионално. Видимо са имали достоверна информация“, казва местният жител Сагид,  родом от селото, в близкото минало – обществен активист. Сагид, изглежда, знае какво говори: той самият е бил принуден да смени местоживеенето си, за да си спаси живота. „Тази операция, разбира се, не може да се сравни с това, което беше във Временно (селце в същия Унцукулски район – бел. ред.) – добавя Сагид. – Там беше много страшно“. 

Режимът на АТО в това селце е обявен на 18 септември 2014 година. Спецоперацията продължава повече от два месеца. За това време баретите ликвидират седем предполагаеми терористи. При това са взривени 16 частни къщи, подкопани фундаментите на многоетажни жилищни постройки – там са били търсени бункери на терористите. В резултат на това, на три жилищни сгради се появяват пукнатини и сега те са необитавани. Останалите седем жилищни блокове също пострадват, но хората продължават да живеят в тях, ремонтирайки със свои сили.

„Защо постъпиха така с нас? Та преди обявяването на АТО тук даже престрелки не е имало. Два месеца и половина ни мъчиха. А сега нищо не се прави по възстановяването на сградите, на селищата“, жалва се жителка на Временно, помолила да не посочваме името ѝ.

Жената си спомня как селището било заградено с бодлива тел, а всички местни жители над 14 навършени години били номерирани. На селяните им снели пръстови отпечатъци и взели образци от ДНК, карали ги да преминават пред видеокамера, за да заснемат походката им... А все пак става дума за мирни жители, на които не са предявени никакви обвинения.

Номерираните селяни били използвани – разказва жената – като живи щитове, пращали ги пред настъпващите антитерористични отряди, когато е трябвало да се проверят празните жилища. Такива емоционални разкази се чуват и от други жители. Но повече от всичко местните жители се възмущават от грубите действия на бойците от спецотрядите, които похабявали имуществото им, изхвърляли мебелите на улицата, рисували по стените и даже незнайно защо стъргали вратите с ножовете си.

Жителите от Гимри се оплакват от поведението на баретите, в това число са написали и писмо на президента на Русия с молбата да внесе ред в случилото се. Както обясниха за „Руски дневник“ от прокуратурата на Дагестан, това обръщение на жителите се разглежда, но никакви решения по него засега не са приети: „18.12.2014 <...> съобщението за престъпленията е предадено на ръководителя на предварителното следствие на 522 военноследствен отдел на град Буйнакск“.

Що се отнася до ситуациите с разрушаването на домовете, то в този случай следователите са склонни да подкрепят действията на военните. „Неутрализираните“ участници в бандитските групировки са се криели в укрепени подземни съоръжения, където са били намерени „големи количества самоделни взривни устройства (СВУ), компоненти към тях, огнестрелно оръжие и боеприпаси“. „Във връзка със заплахата от самопроизволен взрив“ СВУ са били унищожени на място, „в резултат на което са повредени жилищата, в които те са намерени, а също и намиращите се в близост сгради“, отговориха от прокуратурата на кореспондента на „Руски дневник“.

Обаче не всички жители и активисти приемат подобни обяснения на причините за разрушаването на жилищните сгради. „Обикновено бойците на спецотрядите оправдават своите действия с това, че са били намерени взривни устройства, които се е наложило да бъдат взривени на място за целите на сигурността. Но в редица случаи има основания да се съмняваме, че всичко е било точно така – казва консултантът на „Международна кризисна група“ Варвара Пахоменко. – Когато жителите се връщат в домовете си и виждат обидните надписи по стените – всичко това изглежда като картелна операция, а не като борба с нелегални организации“. 

Както казва експертът, правоохранителните органи все по-често подлагат на проверки и на задържане вярващите мюсюлмани, особено салафитите. „Задържат ги на публични места, организират даже набези по домовете: докарват хората в полицейските участъци, снемат им отпечатъци от пръстите, снимат ги. И всичко това става регулярно. Съставя се база данни, която между хората се нарича „уахабитски регистър“ – обяснява Пахоменко. – Такава ситуация често предизвиква раздразнение и неразбиране от страна на местните жители“.

Образът на врага

Преди две години президентът Владимир Путин подписа закон, предвиждащ овъзмездяването на вреда, причинена в резултат на антитерористична акция, „за сметка на лицето, извършило това, а също и за сметка на близките роднини, на лицата, имащи родствено отношение с него (или отношения, възникнали вследствие на брачен съюз), и на други лица, животът, здравето и благополучието на които са му скъпи в силата на създалите се лични отношения“. 

Твърде трудно е засега да се оцени ефектът от подобни мерки.  Преди всичко поради значителни несъответствия в статистиката. Например съвсем неотдавна, през юли тази година, ръководителят на Дагестан Рамазан Абдулатипов заяви, че през 2014 година в републиката са били регистрирани едва 12 престъпления с терористичен характер в сравнение с 300 подобни престъпления преди две години. Обаче малко по-рано, през март, министърът на вътрешните работи на републиката Абдурашид Мохамедов твърдеше, че за този период „са предотвратени 20 диверсионно-терористични акции с използване на взривни устройства. При оказване на въоръжена съпротива са убити 161 бандити“.

Съгласно официалната статистика на Генералната прокуратура на Руската федерация количеството на престъпленията с терористичен характер в Дагестан неотклонно расте: 220 – през 2011 година, 295 – през 2012-та, 365 – през 2013-та, 472 – през 2014-та и 307 – за първите пет месеца на 2015-та. При това интернет изданието „Кавказки възел“, което води свои статистики, отбелязва, че „в Дагестан за 2014 година броят на жертвите на въоръжени конфликти е намалял с повече от 50%“: загинали са 208 души, 85 са били ранени, а в същото време през 2013 година в тези графи са стояли цифрите 341 и 301, съответно пък през 2012 година жертви на конфликта са станали 695 души.

Експертите обясняват противоречието на данните с ожесточаването на антитерористичното законодателство. През миналата година беше разширен списъкът на престъпленията, попадащи под определението „тероризъм“: убийство по политически мотиви, подготовка и организация на масови безредици и др. Новите формулировки позволяват да бъде търсена наказателна отговорност включително и за „склоняване, вербуване или друго въвличане на лице“ в терористична дейност.

Достатъчно е да се каже, че 15 от 46 души, попаднали в миналогодишния списък на политзатворниците, съставен от правозащитния център „Мемориал“, са или граждански активисти от Северен Кавказ, или членове на забранени в Руската федерация ислямски организации. И това е така, при положение че смятащите се за мюсюлмански народи съставят примерно 10% от населението на Русия, а чисто броят на вярващите мюсюлмани в страната е 6-7%.

Трябва да се признае, че всички експерти имат сходни мнения, че терористичната активност в Северен Кавказ в последно време е намаляла. Специалистите свързват това както с успехите на руските антитерористични спецотряди в борбата с въоръжените нелегални организации преди Олимпиадата в Сочи, така и с появата на нови терористични организации отвъд пределите на Русия. В частност, с така наричаната „Ислямска държава“, привличаща в своите редици ислямски екстремисти от всички направления. На страната на ИД, според различни оценки, вече воюват от 2 000 до 5000 руснаци. Но това вече е въпрос на опасност от друг мащаб.

"Российская газета". Всички права запазени.