ОНФ - проект в полза на Путин или инструмент на пряката демокрация?

ТАСС
Анкетите показват, че в Русия расте популярността на Общоруския народен фронт (ОНФ) – политическа структура, създадена в навечерието на парламентарните избори през 2011 година и оглавявана от Владимир Путин. Експертите смятат, че макар ОНФ да е създаден най-вече, за да подобри имиджа на властта и Путин, функциите ѝ не се изчерпват с това.

Според неотдавнашно обществено допитване, проведено от независимата социологическа агенция „Левада център“, популярността на ОНФ се е повишила. 60% от запитаните са оценили дейността ѝ положително. А за работата на ОНФ е чувал всеки втори руснак.

ОНФ бе създаден непосредствено преди изборите за Държавната Дума през май 2011 г. по инициатива на тогавашния премиер Владимир Путин. Организацията бе създадена, за да предизвика „приток на нови лица, свежи идеи и предложения“ в управляващата партия „Единна Русия“ (ЕР). В ОНФ влязоха десетки обществени организации и компании, включително „Руски железни пътища“ и „Поща на Русия“. ОНФ не може да участва в избори, но кандидатите му могат да влизат в парламента като част от списъка на партия „Единна Русия“.

Някои политолози смятат, че ОНФ е създаден по подобие на Националния фронт на демократична Германия – политическа структура на Източна Германия, която обединява както управляващата партия, така и опозиционните партии.

Двуглавата опора на Путин

ОНФ е организация, която от 2012 г. е публична опора на президента Путин, отбелязва политологът Борис Макаренко от Центъра за политически технологии. „За три години след издигането му като президент от „Единна Русия“ Путин се е появявал на събития на партията едва три пъти, докато на мероприятия на ОНФ присъства редовно“, подчертава експертът. Макаренко смята, че ОНФ помага на Путин да се дистанцира от ЕР, чийто имидж се влоши през последните няколко години.

Както смята Дмитрий Андреев, политолог от Московския държавен университет, през 2011 г. идеята е била „да се раздели управляващата партия, да се представи нещо ново под формата на ОНФ и да се освежи властта“. Специалистът е на мнение, че тогава това е бил успешен ход, и че сега проектът изпълнява сходни функции.

Властта реализира сценария „двуглава партия“: едната глава е „хилава и умираща“, а другата – „хищна и млада“. „Фронтът създава енергийно поле, което тръгва от властта. Властта се дистанцира от ЕР, но едновременно с това разширява кръга на симпатизантите си, които могат да бъдат включени в управлението и ще прокарват идеите си във властта. По този начин ОНФ иска да си създаде имидж на не толкова партийна организация“, обяснява експертът. Според него ОНФ е създаден като политически механизъм и до голяма степен и до днес си остава такъв, макар в последно време да служи и като инструмент за подбор на държавни управници.

ОНФ като инструмент на пряката демокрация

Все пак не всички анализатори споделят виждането, че ОНФ е политически механизъм, създаден като съперник или заместител на ЕР.

Според Алексей Зудин, политолог и член на експертния съвет на Института за социално-икономически и политически изследвания, „ОНФ се е доказал като организация, която работи по най-сложните и наболели проблеми: държавните поръчки, жилищата и здравеопазването“. Тези, които следят работата на ОНФ, виждат, че според резултатите от мониторинга организацията взима категорични решения и по този начин си създава образ на механизъм за обществен контрол.

Зудин подчертава, че ОНФ дава възможност на незабележими социални групи да вземат участие в политиката. Това са „професионалистите от социалната сфера“: учители, лекари, провинциалната интелигенция и средният бизнес. На тези групи се задават контролни функции в обществено значими области и по този начин положително се отличават от стандартните лобистки групи, смята експертът.

"Российская газета". Всички права запазени.