Руските националисти: това ли е краят на историята?

На Деня на народното единство, 4 ноември, руските националисти проведоха ежегодната си акция „Руски марш“ в покрайнините на Москва, в Люблино, и нагледно показаха, че работите им не вървят на добре. Да застанат под черно-жълтите имперски знамена в празничния ден, пожелаха още по-малко хора, отколкото миналата година, когато на марша дойдоха рекордно малко привърженици – около две хиляди. По оценка на полицията през тази година това са 500 души, а участниците и организаторите казват, че са не повече от хиляда.

Да се съберат веднъж в годината, за да видят привържениците си, да оценят силите си и да се разотидат – така гледаха на „Руски марш“ мнозина от кръга на дяснорадикалите, и изглежда, вече може да се забрави за разгорещената двадесетхилядна тълпа, която се събираше в по-добрите времена. Да си дойдем на думата – още от миналата година националистите така и не можаха да стигнат до единомислие относно украинския конфликт и сега отново се разпръснаха по различните райони на Москва.  

В резултат на това, в един ден се състояха накуп три организирани акции. Тези, които са против войната в Югоизточна Украйна, дойдоха да се поразходят под прозорците на люблинските многоетажни жилищни сгради; към северозападната част на столицата се насочиха привържениците на Новорусия, а практически в центъра заеха своето място лоялните на властта „системни националисти“ от младежкото крило на партия „Родина“. „Руски дневник“ тръгна към Люблино – района, в който ултрадесните получават „жилищна регистрация“ не за първи път.

А къде са останалите? 

Денят на прегледа на националните сили започна в 11:00 часа сутринта, когато късо подстригани млади хора в черни дрехи и с качулки започнаха, без да бързат, да се събират на групички от по двама-трима души по-далече от металотърсачите. И организаторите, и силовите органи явно се готвеха за нещо по-голямо. Още от вечерта десните анонсираха в своите интернет източници отварянето на гореща юридическа линия в случай на задържане, предупреждаваха за контрамаршове и напомняха за предстоящото събитие, пускайки шеги за възможните провокации от страна на силовите органи.

Полицията на свой ред грижливо огради по периметъра съгласувания участък на пътя и разпредели едва ли не през един метър своите сътрудници и доброволци, които се вглеждаха с голямо подозрение в увеличаващото се множество хора.

Наистина, засега това се оказваше излишно. Едва към 12 часа участниците успяха да оформят първата колона – примерно група от около сто човека се обгърна от трите си страни с транспаранти с надписи „Руснаците са против войната с Украйна“, „Долу диктатурата!“ и започнаха да пеят украинския химн, а пред себе си пуснаха да вървят деца и хора с хоругви и икони. След тях като опашка се проточиха онези, които още не се бяха самоопределили дали да се присъединят към тези, или все пак да изчакат някакви други хора. На въпроса „А къде са останалите?“ намръщено промърморваха: „Кремъл ги затвори“.

„Това беше, край на детското утро“ 

„Другите“ скоро поеха и се събраха в плътна колона с транспарант „Черен блок“. Издигнаха нагоре имперски знамена и знамена с келтски кръст. Полицията изиска келтският кръст да се махне, позовавайки се на това, че „е забранено“, но хората отказаха и започнаха в отговор на това да изискват да се отмени член 282 на Наказателния кодекс, подвеждащ под отговорност за провинения в екстремизъм. 

Видимо присъдите за лишаване от свобода са притеснявали мнозина и член 282 бързо бе придобил печална известност.  По него вече са обвинени няколко лидери на руското националистическо движение, а в средите на националистите се говори за непрекъснати съдебни процеси за тези, които не са имали късмет. Бившият лидер на най-набиващото се на очи националистическата организация „Русские“ [организацията и нейната дейност са забранени от съда в края на октомври тази година], а също така и най-признаваният националист Дмитрий Демушкин вечерта преди марша бяха задържани от сътрудниците на силовите структури и откарани на дознание във Вологда.

Оказа се, че това е във връзка с екстремистки надписи на стената в един от районите на този град. И макар на Демушкин още да не са отправени обвинения по печално известния 282-ри член, съратниците му по всякакъв начин отбелязваха неговото отсъствие: портретът на Демушкин с искането за „свобода“ бе разпънат на най-голямата транспарантна конструкция.

Подобно неприязнено действие, останало встрани от погледа на стражите на реда, явно ободри тези, които до този момент предпочитаха да запазят мълчание. Миналогодишното „ДНР, гори в ада!“ (Донецка народна република), този път се замени с новото „ИД, гори в пламъци!“, но участниците от черния блок изведнъж си бяха спомнили и за своите любими „Националсоциализъм!“, „Всекиму – заслуженото!“ (надписа на входа на Бухенвалд) и „Десните ще дойдат и ред ще въведат!“.

Кулминация стана запалването на футболна факла в тълпата, обаче полицаите веднага издърпаха от колоната няколко от инициаторите. Както по-късно каза Демушкин за изданието „Газета.Ru“, един от организаторите е бил задържан в самото начало на шествието, но за какво – не е известно.

С това „най-веселата“ част завърши, повече никой не пое риска да пали футболни факли. На края на трасето хората ги очакваше неголям сценичен подиум с гологлави певци, но до сцената стигнаха около сто души. Останалите мълчаливо предаваха на организаторите транспаранти, шарфове и прочие атрибути. „Това беше, край на детското утро“ – каза някой в тълпата и тръгна в посока на метрото, където зад полицейските заграждения стояха жителите на Люблино и с леко недоумение гледаха разотиващите се.

"Российская газета". Всички права запазени.