За какво говори Путин в посланието си към Федералното събрание

На 3 декември президентът на Русия отправи ежегодната си реч към Федералното събрание.

На 3 декември президентът на Русия отправи ежегодната си реч към Федералното събрание.

kremlin.ru
Президентът на Руската федерация Владимир Путин отправи традиционната си ежегодна реч към Федералното събрание. Експертите, към които се обърна „Руски дневник“, оцениха президентското послание като либерално, но без пробивни идеи.

На фона на военната операция в Сирия, на терористичните актове в Париж и руския самолет А321 в Египет, както и сваления от Турция Су-24, от традиционното послание на президента Владимир Путин към Федералното събрание на 3 декември се очакваше да бъде отделено особено внимание на мерките за международната сигурност.

В голяма степен очакванията се оправдаха: говорейки за турските действия, президентът обеща да не забрави „това съучастничество в престъпленията на тероризма“ и отбеляза, че „Анкара неведнъж ще съжалява за случилото се“.

Извън това не се чу войнствена реторика, а вътрешнополитическият преглед на злободневните теми като цяло се получи почти либерален. Впрочем не може да се нарече нито „пробивен“, нито „ударен“.

Работата няма да свърши с доматите

„Думите „работата няма да свърши само с доматите“ (Путин имаше предвид неотдавна приетата забрана за внос в Русия на плодове и зеленчуци от Турция – бел. ред.) всъщност са ключовите думи на посланието“ – смята президентът на Института за национална стратегия Михаил Ремизов.
Според неговото мнение това означава, че Москва е настроена за максимално сериозен отговор и ще приеме безсрочни мерки по отношение на Турция. Предишните мисли на Путин получиха твърда аранжировка – смята експертът.

С изключение на отклоненията по отношение на Анкара останалите външнополитически тезиси на президента не бяха агресивни. „Имаше заявление за стремеж към широка коалиция в борбата срещу тероризма, преди всичко със западните държави. В цялото изказване имаше няколко декларации, че Русия се стреми към сътрудничество, към участие в глобалните пазари“ – отбелязва политологът и доцентът към Института за обществени науки към РАНХиГС (Руската академия за народно стопанство и държавна служба) Екатерина Шулман, наричайки интонацията на президента достатъчно примирителна в сегашната ситуация.

Руският президент Владимир Путин в четвъртък (3 декември) отправи традиционното си послание към Федералното събрание. „Руски дневник“ събра основните тези от речта на президента.

Това, че в думите за външната политика нямаше дори и следа от антизападна реторика, отбелязва и директорът на Международния институт за политическа експертиза Евгений Минченко: всички „критични стрели“ бяха насочени към терористите и Турция.

Страната на възможностите

Вътрешнополитическата и икономическата част на своята реч Владимир Путин адресира към различни групи граждани и те звучаха позитивно.

„Главното, което каза той, бе, че Русия е страната на възможностите, вие можете свободно да работите в цяла редица направления, ние няма да ви създаваме пречки“ – интерпретира близкият на Кремъл генерален директор на Агенцията за политически и икономически комуникации Дмитрий Орлов.

Прозвучаха и антикорупционни предложения – конкретно за прехвърлянето на сметки, отнасящи се до бюджетни средства, към федералната хазна за още по-голяма прозрачност в разходите по бюджета.
Путин засегна и въвеждането на ясен критерий за ефективността на заместването на вноса, който лесно да се пресмята – частта на високотехнологичния несуровинен експорт. „Президентът традиционно демонстрира възможностите си да реагира не по банален начин на предизвикателствата“ – резюмира Орлов.

Да, наистина Михаил Ремизов не вижда никакви пробивни икономически идеи в посланието. Според него е ставало дума най-вече за козметични мерки, непредполагащи превключване на икономическия ръст, макар и заслужаващи подкрепа.

Като обобщение вътрешният блок на речта се получи почти либерален, доколкото това е възможно при нашите обстоятелства – отбелязва Шулман. „Макар и всички разговори за намаляване на натиска на контролните органи върху бизнеса и за развитието на високотехнологичния експорт да завършваха с предложение да се разширят правомощията на контролните органи, да се създадат нови властови структури и да се раздадат на още някого бюджетни пари“ – казва Шулман.

"Российская газета". Всички права запазени.