МиГ-31: изтребител, изпреварил времето

06 ян 2016

Екатерина Туришева

ТАСС

Въздушните граници на Русия се охраняват от уникален самолет, който може да прехваща всякакви цели: от криещи се в релефа крилати ракети до спътници – денем и нощем, при всякакво време и на каквато и да било скорост. Военните експерти казват, че днес в света няма, а и в близките 10-15 години няма да има авиационен комплекс, сравним по ключови параметри с руския МиГ-31.

Арктически заслон

Двуместният свръхзвуков изтребител-прехващач МиГ-31 (според кодификацията на НАТО Foxhound – „Фоксер“) е първият съветски боен самолет от четвърто поколение. За създаването му в края на 60-те години на миналия век е имало две основни причини: външна и вътрешна. От една страна, САЩ въвеждат на въоръжение стратегическите крилати ракети и бомбардировача FB-111.

Те са можели, прелитайки през Северния полюс, да достигнат границите на СССР на ниски височини, следвайки релефа на местността, без да попадат в полезрението на руските спътници. От друга страна, по това време в Руския Север зейва дупка в радиолокационното покритие на границата.

За да се запълни тази дупка, както и за посрещането на вероятни „гости“, било решено да се пуснат в небето на Арктика самолети, способни да контролират въздушното пространство на широк фронт в целия диапазон на височините. Именно такива самолети стават новите МиГ-ове, разработени в Опитно-конструкторското бюро (ОКБ – съкращения на руски) на името на авиаконструктора Артьом Микоян (сега Руска самолетостроителна корпорация „МиГ“ – Российская самолeтостроительная корпорация „МиГ“).

След като те започнали да носят бойно дежурство, американските самолети-разузнавачи рязко намалили интензивността на полетите си покрай границите на СССР.

Сега, когато въпросът за защитата на интересите на Русия в арктическия район придобива все по-голяма актуалност, „арктическият“ опит на МиГ-31 може да окаже голяма услуга на северните подразделения на руската армия.

Тактико-технически характеристики на МиГ-31

Максимална маса на излитане: 46,2 т
Максимална скорост на полета: 3000 км/ч (на голяма височина), 1500 км/ч (на малка височина)
Практически таван: 20,6 км
Максимална бойна натовареност: 9 т

Най-добър по всички характеристики

МиГ-31 може да прехваща и да унищожава всякакви цели: от нисколетящи спътници до крилати ракети. Група прехващачи контролират голяма участък от въздушното пространство, насочвайки към целта изтребителите и наземните комплекси на противовъздушната отбрана (ПВО).

Заради уникалните възможности на бордовия радиоелектронен комплекс руските летци нарекли самолета „летяща радиолокационна система“. Основният елемент на комплекса е системата за управление на оръжията „Заслон“, която е първата в света с фазирана антенна решетка (ФАР). ФАР се отличава от класическия радар с това, че позволява лъчът да се премества при неподвижна антена, а също и да сформира необходимото количество лъчи, следейки няколко цели едновременно.

Защо Русия бомбардира ИД с далекобойна авиация

„Заслон“ може да открие 24 обекта на разстояние 200 км. Бордовият компютър избира четирите най-опасни цели и насочва към тях ракети от клас „въздух – въздух“ с голям радиус на действие. По други четири цели (максималното количество на целите за едновременна атака е осем) работят ракети със среден и малък обсег или пък техните координати се предават на изтребители и зенитно-ракетни комплекси на земята.

При модернизираната система „Заслон-М“, с която руската армия започна да се въоръжава от 2008 година, максималният радиус за откриване на въздушни цели е увеличен до 320 км.

Експерти твърдят, че днес в света, а и през идните 10-15 години няма да има авиационен комплекс, който да може да се сравни с МиГ-31. Всички съвременни изтребители (освен самолетите от пето поколение) не са в пълна степен свръхзвукови, тъй като при тях времето на полет при свръхзвукова скорост е ограничено от 5 до 15 минути заради различни по характер ограничения в конструкцията на машината.

Продължителността на полета на МиГ-31 със свръхзвукова скорост е ограничена единствено от запасите на гориво. Нещо повече, МиГ-31 може да премине звуковата бариера в хоризонтален полет и в режим на набиране на височина, докато повечето свръхзвукови самолети преминават на скорост М=1 при полегато пикиране.

Историята на краткото излитане

Производство на МиГ-31 започва през 1981 година в завода „Сокол“ в град Горки (сега Нижни Новгород). Към края на 1994 година са построени над 500 такива машини, след което производството им е спряно, и към момента в строя са останали около 100.

Дейностите по същественото модернизиране на МиГ-31, започнати през 1984 година, довеждат до създаването на МиГ-31М. Той става върхът на развитието на военната авиация в СССР, а редица сведения за него и досега са засекретени. Известно е, че МиГ-31М по максимална скорост изпреварва всички подобни самолети в света с не по-малко от 500 км/ч. През август 1995 година машината бе показана на авиоизложението „МАКС-95“ в Жуковски и предизвика възторжени реакции. При все това и МиГ-31М не започна да се произвежда серийно.

Така или иначе, и в самия „Сокол“, и в авиоремонтните заводи са се запазили производствените мощности, кадровият състав и документацията, необходими за възобновяване на работите. Според разчети на авиационни специалисти всичко това ще намали времето и производствените разходи с над една трета при възстановяване на толкова перспективни самолети в защитата на въздушно-космическите рубежи.

По материали на
http://vpk-news.ru/articles/19183
http://www.rg.ru/2014/02/03/mig-site.html

"Российская газета". Всички права запазени.

руска авиация Държава