Как се краде по време на криза: какво става с корупцията в Русия

Владимир Смирнов / ТАСС
Телевизионният канал Би Би Си (BBC One) приписа на президента лично състояние от $40 милиарда. В същото време самият Путин възложи „твърдо“ всичко крадено и изнесено извън пределите на Русия да бъде върнато обратно. „Руски дневник“ потърси отговор на въпроса дали икономическата криза може да намали корупцията в страната.

За първи път президентът Путин бе обвинен в корупция лично и официално. Такова изявление направи изпълняващият длъжността заместник-министър на министерството на финансите на САЩ по въпросите на борбата с тероризма и финансовото разузнаване Адам Жубин в 30-минутен филм, озаглавен „Тайните на богатството на Путин“. Британският телевизионен канал Би Би Си го излъчи на 25 януари.

Путин е най-богатият човек в Европа, той има $40 милиарда, яхта и дворец и всички знаят за това, се казва във филма. „Изобличителният“ сюжет, който в Кремъл определиха като безпочвена клевета, се появи в навечерието на заседанието на президентския Съвет по противодействие на корупцията в Русия, на което се обсъждаше тъкмо колосалната вреда от това явление.

На него Владимир Путин поиска от участниците в Съвета строги мерки за връщане на активите, които са били изнесени незаконно от страната. В страната има криза, а миналата година от 15,5 милиарда рубли ($201 млн.), които е трябвало да бъдат взети (според съдебни решения), са върнати само 588 милиона рубли ($7,6 млн.). „Съгласете се, че това е твърде скромна сума“, заяви Путин.

Между другото, съдейки по най-новите данни за индекса на възприемане на равнището на корупция, публикуван от „Трансперанси Интернешънъл“ (Transparency International) на следващия ден след заседанието, Русия за една година е станала по-малко корумпирана страна: тя се е изкачила със 17 места до 119-а позиция в рейтинга и сега се намира в компанията на Азербайджан, южноамериканската държава Гвиана и Сиера Леоне в Западна Африка.

Дали това означава, че в Русия са започнали да броят по-добре парите, които изтичат от бюджетите? Отчасти да. Стагниращата икономика променя и положението на „черния пазар“.

Войни в елита

През миналата година руската общественост бе развълнувана от арестите на над 10 души от регионалния елит, включително и на двама губернатори. Единия от тях бе сахалинският губернатор Александър Хорошавин, когото изпратиха в Москва с конвой, веднага след обиска. Губернаторът, у когото намериха 10 милиона рубли на пачки, летя в икономическа класа и, както разказаха пътниците, е изглеждал доста „изгубен“.

В това дело ставаше дума и за легализация на откраднати активи на стойност над $15 милиона и рушвети за $5,6 милиона, както и за над 60 килограма бижутерски изделия в сейфа и 150 ръчни часовника на стойност от $30 000 до $1 милиона.

Разговорите за „почистване“ по върховете започнаха да се водят на все по-висок глас. Създаде се впечатление, че държавата ще продължи да удря по носа най-разточителните – та нали в условия на криза да си затваряш очите за корупцията е непозволен разкош.

Само че оттогава не осъдиха нито един друг „голям“, а от това, което стана, сега се вижда съвсем друга тенденция, типична за кризисни времена: когато баницата става по-малка, а конкуренцията за ресурси не намалява, започва междукланова битка.

„В действителност просто системата на разпределение на парите [от федералния център] става по-строга и корупцията се използва за уреждане на отношенията между клановите групировки“, посочва научният ръководител на Висшата школа по икономика (ВШЭ) Юлий Нисневич. В крайна сметка побеждава този, който има по-влиятелен покровител. Та нали преводите в регионалните бюджети през 2015 година намаляха за всички с изключение на Чечения.

Подобна сдържаност на паричните инжекции също влияе на корупционния оборот: „Кризата, която поражда борба за административните пари, може да повиши ефективността на харченето им“, казва генералният директор на центъра за антикорупционни изследвания Transparency International – Russia Антон Поминов.

Вземай повече, но внимателно

С кризата нарасна и предпазливостта на чиновниците от средното равнище, констатират анализатори. Принципно нови корупционни схеми изобщо не се появиха. Нещо повече, поради факта, че на пазара в криза на практика не излизат нови играчи, намаляха подкупите за длъжностни лица.
Интересното е, че размерът на средния подкуп в Русия се увеличи. През 2015 година той достигна прага от $9440 (а за предходния отчетен период бе $5600), твърди Асоциацията на адвокатите по човешките права в Русия.

„Това се обяснява със зависимостта на корупционния оборот от външноикономическите връзки“, поясни председателката на асоциацията Мария Баст, която през септември миналата година представи независимия доклад на Общоруската антикорупционна обществена организация „Чисти ръце“. Там, където се въртят големи пари (обществени поръчки и държавни договори), вземат в евро или долари, а откакто спадна курсът на рублата, мнозина бяха „принудени“ да вдигнат ставките си, защото не искат да губят пари, казва тя.

Към септември 2015 година според „Чисти ръце“ обемът на корупционния оборот в Русия е достигнал рекордните 54% от брутния вътрешен продукт на страната. Това положение очевидно принуждава да се замислим още по-сериозно за корупцията като явление, което изяжда бюджета. На същото заседание на антикорупционния съвет ръководителят на президентската администрация Сергей Иванов възложи да бъде създаден механизъм за изземане на имуществото на чиновниците, при които има разминаване между доходите и разходите.

Само че да се върнат пари от констатирана и незаконно придобита вила в Гърция например, не е лесна задача. За целта ще бъде необходимо да се убедят гърците да я продадат или, с други думи, да се активизират контактите с чуждестранните колеги. „А това направление в работата ни много куца …“, посочват от „Трансперанси Интернешънъл“.

"Российская газета". Всички права запазени.