Партията на властта 2.0: „Единна Русия“ се променя преди изборите

ТАСС
Федералната избирателна кампания през 2011 г. е била най-несполучливата за „Единна Русия“. Как руската партия на властта се готви за предстоящите през 2016 г избори?

„Единна Русия“ – партията с най-висок рейтинг и най-близка до властта в Русия, за първи път върви към избори при низходяща икономическа тенденция. Изборите ще се проведат през септември 2016 г., но ръководството на партията вече се тревожи за това.

Досега „Единая Россия“ контролираше болшинството в Държавната Дума и в регионалните парламенти, но предишните избори за Дума през 2011 г. станаха превратни за партията. Обвиненията във фалшификации, уличните протести след обявяването на резултатите и успешно въртяния от опозицията рефрен „Единна Русия“ – партия от мошеници и крадци“, удариха силно по нейната репутация.

В петък, 5 февруари, започна работа партийният конгрес на „Единна Русия“, посветен на предстоящите избори. Главната идея, провъзгласена на конгреса, е националната солидарност. Страната е била силна не в периодите, когато всичко е било наред с икономиката, „а когато ние сме били солидарни“, отбеляза в изказването си председателят на партията, министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев.

Марка за елитите

Образът, който партията си създаде и който подведе „единорусите“ в протестните 2011 и 2012 г., се изграждаше с години.

Възникналата през 2001 г., в резултат от сливането на двете политически движения – „Единство“ и „Отечество – Вся Россия“, „Единая Россия“ (Единна Русия – ЕР), до голяма степен бе партия на регионалните елити. През 1999 г. предизборният блок „Единство“ се създаваше под знамето на тогавашния премиер Владимир Путин и обедини редица регионални величия. Експертите споделят, че марката „Единна Русия“ е трябвало да сближи позициите на различните регионални елитни групи и политиката на федералния център. При това, тази марка не е предполагала единство на идеологическите възгледи.

„Исторически, в рамките па партията, съществуват няколко идеологически течения. В партията има патриотична (консервативна) и социална (лявоцентристка) платформи, това са нещо като вътрешнопартийни фракции“, разказа за „Руски дневник“ директорът по изследванията в близкия до Кремъл Институт за социално-икономически и политически изследвания Александър Пожалов.

Отчитайки, че през последните 15 години либералните партии в Русия са изключително слаби, то за ЕР не бе проблем да овладее до голяма степен и десноцентристкия фланг в руската политика, удовлетворявайки търсенията и на либерално ориентираните избиратели. „Това е онази част от средната класа, която се появи около 2000 г. и се счита за привърженик на президента“, пояснява политологът.

В този смисъл ЕР едва ли е типична партия с една генерална идеологическа линия. Но тя е такава партия, каквито са и Либерално-демократичната в Япония или ХДС/ХСС в Германия, казва генералният директор на „Агенцията за политически и икономически комуникации“ Дмитрий Орлов.

Това, че през годините в огромното си мнозинство листите на ЕР се оглавяваха от губернатори или регионални министри, залепи върху нея етикета на партията на бюрократите, изпълнителната власт и чиновниците. Но залогът за нейния успех – близостта ѝ с президента Путин (който юридически няма отношение към нея) и административния ресурс, с който разполага – позволяват тя да остане убедителен лидер. През 2007 г. президентът оглави федералния списък за парламентарните избори и ЕР получи рекордните до ден днешен 64,3% и 315 от 450 мандата.

Смисълът не е в болшинството

Впрочем именно близостта до административния ресурс и обвиненията в злоупотреба с него доведоха до това, че по време на кампанията за Дума през 2011 г. ЕР бе представена като едва ли не главното нещастие на властта. Протестният вот („Гласувай за всеки, но не и за ЕР“) доведе до това, че съществени проценти получиха комунистите и други представители на парламентарната опозиция.

Но в кампанията през 2016 г. не си струва да се очаква протестен вот. Първо, опозицията в сегашната Дума се отличи с голямо количество забранителни инициативи.

В резултат на това в главите на избирателите разликата между формалните ѝ опоненти и ЕР напълно се заличи. Изследванията потвърждават мнението на хората, че „те всички са една партия на властта“, разказва директорът на Международния институт по политическа експертиза Евгений Минченко. Второ, никой от парламентарната опозиция не претендира да получи болшинство и действа в своята си електорална ниша.

„В момента в Русия действа така наречената „един път и половина“ партийна система. Има основна управляваща партия, а останалите имат обществена поддръжка с коефициент, по-нисък от този на управляващата“, Обяснява Орлов. И смисълът на тяхната политическа борба не е в болшинството, а в разширяването на нишата. „Условно казано, „Пепси-кола“ не може да победи „Кока-кола“. Тя може, държейки 20% от пазара, да отвоюва още максимум 1%“.

При това не може да се каже, че в парламента напълно отсъстват опозиционните настроения. Например КПРФ никога не е гласувала за бюджета. „Бюджетът определя същността на политиката, която ще се води в течение на следващата година. И отказът да се гласува за него е главният критерий за опозиционност във всяка политическа система“, смята Орлов.

Излизайки от кулоарите

Минченко е на мнение, че през 2016 г. „единорусите“ едва ли ще предприемат мащабни фалшификации: през тази кампания за Кремъл резултатът е важен, но не е от принципно значение. „Запазване на принципно стеклата се конфигурация: изборите да бъдат спечелени от партиите, които са част от патриотичния консенсус“.

В това отношение откритите първични избори на федерално ниво за партийни кандидати с участието на обикновените избиратели, които „Единна Русия“ ще проведе за първи път, е демонстрация на прозрачност на фона на практикуваните досега кулоарни договорки.

На същия този конгрес на „Единна Русия“ на 5 февруари стана известно, че почти 1/3 от висшето ръководство на партията е обновено. Това е опит партийните лидери „от тежка категория“ да бъдат заменени с лидери на общественото мнение (лекари, актьори, писатели, благотворители), фактически, управляващия елит ще бъде „рестартиран“. „Това е конструктивен процес в еволюцията на „Единна Русия“. Той ще снеме от нея изградения образ на партия от чиновници“, казва Пожалов.

Рейтингът на „Единна Русия“ е отражение на рейтинга на президента, но засега днешната социално-икономическа ситуация не е оказала влияние върху одобрението към президента.

„А виж, върху управляващата партия раздразнението може да се прехвърли. И това са рискове за избирателната кампания“, казва доцентът от Института за обществени науки РАНХиГС Екатерина Шулман.

При тази ситуация за Кремъл са важни независимите или самоиздигналите се кандидати, които са подкрепени от „Общоруския народен фронт“ (обществена надпартийна организация, създадена от Путин през 2011 г.). Те не се асоциират с партията на властта, но при това са считани за достатъчно лоялни, за да може след това, избрани в Държавната Дума, да изградят необходимото проправителствено мнозинство.

В същото време, текущият рейтинг на партията се колебае около 50% и Дмитрий Орлов е на мнение, че в крайна сметка „Единна Русия“ има шанс да увеличи присъствието си в Държавната Дума.

"Российская газета". Всички права запазени.