Диверсията в Крим: какво ще прави Москва оттук нататък

В сряда (10 август) непростите отношения между Русия и Украйна се влошиха още повече: Москва обвини Киев в подготовка на терористични нападения на територията на Крим. Украинските диверсанти, както твърдят от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), са членове на действащия състав на украинските спецслужби. Били разделени на две групи и са направили опит да проникнат в Крим със самоделни взривни устройства, боеприпаси, гранати, мини и оръжие. Диверсантите са задържани, като при разпитите им от ФСБ разбрали, че на полуострова действа цяла агентурна мрежа. В сблъсъците загинаха двама руски офицери.

Действията на Украйна са „много опасна игра“ и Русия няма да си затвори очите за „подобни неща“, обеща руският президент Владимир Путин и определи действията на украинските власти като „практика на терора“. Той допълни, че в момента не вижда смисъл от провеждането на срещи за уреждането на югоизточния конфликт в Донбас в „нормандския формат“ (подобна среща е планирана за септември в Китай).

Висшето ръководство на Украйна напълно отрича да е свързано със задържаните терористи и определя инцидента като „фантазия“ и повод „за поредната военна заплаха по адрес на Украйна“. Украинската версия е, че руските военни стреляли по служителите на граничните служби на ФСБ на Русия. Киев има намерение да свика заседание на Съвета за сигурност на ООН.

„Не можем просто да се вдигнем и да започнем да обстрелваме Украйна“

Между другото, от ФСБ твърдят, че задържаните (граждани на Русия и Украйна) вече дават самопризнания. Известно е, че целта им са били туристически обекти – те са носели със себе си взривни материали с мощност 40 кг в тротилов еквивалент. Само че, както твърдят диверсантите, нямали намерение да ги взривяват сред хора, а само да устроят серия от взривове в различни точки на курортите, за да предизвикат паника и да „убият туризма“.

Докато едната група проникнала през руско-украинската граница с коли на украинските въоръжени сили, другата минала по алтернативен маршрут и трябвало да остави експлозивите в предварително подготвено хранилище.

Какъв точно ще е отговорът на Русия на този инцидент ще зависи от Украйна, смятат експертите, с които разговаря „Руски дневник“. „Не можем заради това, че една група разузнавачи се е опитала да проникне (в Крим), да започнем да превземаме и обстрелваме военни обекти в Украйна. Това противоречи на международното право“, смята заместник-председателят на комисията по отбрана в Съвета на федерацията Франц Клинцевич. Но подобна силова операция е вероятна, ако Украйна продължи с провокациите си в същия дух, смята заместник-директорът на Института за политически и военни анализи Александър Храмчихин.

За момента Москва ще се ограничи с дипломатически мерки – остри предупреждения – и оперативни мероприятия по линията на спецслужбите във вътрешността на страната. По информация на вестник „Комерсант“, в северната част на Крим вече е разположена допълнителна бронетехника и войска.

„Да отвърнем на това е безумно сложно. Никога нито една страна в света няма да признае, че изпраща диверсионни групи. И сега основното е да не се дава повод Русия да бъде обвинявана в агресия срещу Украйна. Нито един руски патрон не бива да бъде изстрелван към украинската територия“, смята заместник-деканът на Факултета за световна икономика и политика във Висшата икономическа школа Андрей Суздалцев.

Всичко е заради Донбас?

Част от експертите виждат в случващото се не просто провокация, а планиран „многоходов“ план от страна на Украйна.

„Тук не става въпрос за Крим; става въпрос за Донбас“, смята Суздалцев. Крим е отделна територия и именно борбата за метежния Изток кара Украйна да действа по този начин“.

Киев търси възможности да изостри отношенията си с Русия, за да се откаже от изпълнението на споразуменията „Минск 2“, а след това да обвини Москва в агресивни намерения, сподели пред РБК близкия до Кремъл ръководител на Центъра за политическа конюнктура Алексей Чеснаков. Според Суздалцев, украинското ръководство се нуждае от някакви успехи преди изборите – като например връщането на Донбас в лоното на Украйна, а с Русия зад гърба на Донбас това е невъзможно.

В същото време е вярно, че Украйна сама се постави в затруднено положение. От ФСБ разказаха за случилото се в Крим няколко дни след инцидента, през които събираха показания. Оттам посочват за лидер на диверсантите задържания 39-годишен Евгений Панов, кадрови сътрудник на Главното разузнавателно управление в украинското министерство на отбраната. „Имаме два трупа. Те бяха убити от украинци на руска територия. Това е много сериозно“, напомня Суздалцев. В подобна очевидна ситуация, при наличието на записи на разпитите, Съветът за сигурност на ООН няма да рискува еднозначно да подкрепи Порошенко, смята Клинцевич.

"Российская газета". Всички права запазени.