Третият човек в Русия: кой е Сергей Иванов

Reuters
Един от най-лоялните и близки хора на руския президент Владимир Путин е уволнен. Сергей Иванов беше лишен от поста шеф на президентската администрация. Той стои на политическия Олимп от началото на путинската епоха.

На 12 август Владимир Путин уволни ръководителя на своята администрация Сергей Иванов, като го изпрати (по негова собствена молба, както съобщи президентът) на по-спокоен пост – специален представител на президента по въпросите на екологията и транспорта. 

В йерархията на кремълския елит това беше де-факто третият човек в Русия – особено близък до Путин „рафиниран интелектуалец с блестящ английски“, извървял пътя си от разузнавач до администратор от държавен мащаб. Неговото основно качество, не толкова човешко, колкото професионално, според колегите му в Кремъл, е предпазливост – Иванов винаги е умеел да стои на безопасно разстояние от хиперчувствителните въпроси и при това да не губи позиции.

Съветският Джеймс Бонд

За стремителното и успешно израстване по служебната стълбица на Иванов много полезна се оказва старата му дружба с Путин. Те се запознават през 1970-е години по време на службата им в КГБ – и двамата работят в резидентурата на СССР. Путин – в ГДР, Иванов – във Финландия и Кения.

„Той е идеалният съветски разузнавач – не е възможно да го отделиш от тълпата, той е донякъде мистър Смит от „Матрицата“ (култов филм на братя Уашовски) и по име, и по външност. През 1990-те години двете основни руски спецслужби водят борба за него – Федералната служба за сигурност (ФСБ) и Службата за външно разузнаване (СВР)“, пише в книгата си за Иванов „Цялото кремълско войнство“ журналистът Михаил Зигар.

В СВР Иванов стига до позицията първи зам.-директор на Европейския департамент и на 40 години става един от младите генерали. Но в битката за агента побеждава ФСБ, когато тя се ръководи от Путин. През 1998 г. той прави Иванов свой заместник, като така усилва най-аналитичния блок на спецслужбите (Иванов завежда департамента за анализи, прогнози и стратегическо планиране). А когато Владимир Путин става министър-председател, той поверява на Иванов ключовия пост в Съвета за сигурност на Русия – длъжността секретар.

Министър на отбраната с финанси

След като се доказва подобаващо, през 2001 г. Сергей Иванов е назначен за министър на отбраната и то във времената, когато това е едно от „най-упадъчните“ ведомства в страната. Армията и флотът са в много тежко състояние, а страната още е настръхнала от трагедията с атомната подводница „Курск“. На Иванов се налага да работи за повдигане авторитета на руските военни (преди всичко в очите на техните сънародници). Той не прави резки движения с кадрите и започва преход към договорната система – възнаграждението на наемните войници при него се увеличава два пъти и половина, а за разработки и превъоръжаване се появява стабилно финансиране.

Всичко това се случва на фона на бушуващата Втора чеченска кампания. Министър Иванов не пести изявления и разрешава против терористите „да се използва всичко, което е нужно, освен ядрено оръжие“, „стига това да е ефективно“. „Методите и способите естествено не се обсъждат“, допълва той.

През 2005 г. Иванов заема длъжността вицепремиер на правителство, като я съвместява с позицията министър на отбраната, а от 2007 г. е освободен от тези задължения и става първи вицепремиер.

Несъстоялият се приемник

По време на първото си вицепремиерство Иванов ръководи добре познатия му Военно-промишлен комплекс. Започва да го развива за сметка на държавните холдинги, а негово главно дете на това поприще става Обединената авиостроителна корпорация (той оглавява нейния съвет на директорите от края на 2006 г.). Най-запомнящите се проекти от този период са Sukhoi Superjet 100 и Глобалната навигационна спътникова система (ГЛОНАС).

Другата важна негова функция във властта е връзката с Вашингтон. Фактически Иванов е упълномощен от Путин да поддържа връзките с администрацията на Джордж Буш-младши, като излиза с ожесточени външнополитически заявления и става второто лице на Русия на външната арена след Путин.

Именно по това време в кремълските кулоари започва да се говори активно, че Иванов е готвен за приемник на Путин, който е в края на втория си президентски мандат. Вторият възможен кандидат е Медведев, който по онова време отговаря за националните проекти, но е с по-слабо влияние зад граница. Защо следващият президент става именно Медведев, а не Иванов? Негов познат обяснява така: „Иванов е лоялен и много близък човек на Путин, но към него се отнасят внимателно, защото той е състоял се професионалист и всички добре помнят това. Възможно ли е в него да заговори амбицията?“

След завръщането на Путин на президентския пост през 2011 г. Сергей Иванов сяда в креслото на президентската администрация, но както отбелязват много медии, той е по-скоро в сянка, а вътрешната политика е ръководена в администрацията от други хора.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"