На 12 август Владимир Путин уволни ръководителя на своята администрация Сергей Иванов, като го изпрати (по негова собствена молба, както съобщи президентът) на по-спокоен пост – специален представител на президента по въпросите на екологията и транспорта.
В йерархията на кремълския елит това беше де-факто третият човек в Русия – особено близък до Путин „рафиниран интелектуалец с блестящ английски“, извървял пътя си от разузнавач до администратор от държавен мащаб. Неговото основно качество, не толкова човешко, колкото професионално, според колегите му в Кремъл, е предпазливост – Иванов винаги е умеел да стои на безопасно разстояние от хиперчувствителните въпроси и при това да не губи позиции.
Съветският Джеймс Бонд
За стремителното и успешно израстване по служебната стълбица на Иванов много полезна се оказва старата му дружба с Путин. Те се запознават през 1970-е години по време на службата им в КГБ – и двамата работят в резидентурата на СССР. Путин – в ГДР, Иванов – във Финландия и Кения.
„Той е идеалният съветски разузнавач – не е възможно да го отделиш от тълпата, той е донякъде мистър Смит от „Матрицата“ (култов филм на братя Уашовски) и по име, и по външност. През 1990-те години двете основни руски спецслужби водят борба за него – Федералната служба за сигурност (ФСБ) и Службата за външно разузнаване (СВР)“, пише в книгата си за Иванов „Цялото кремълско войнство“ журналистът Михаил Зигар.
В СВР Иванов стига до позицията първи зам.-директор на Европейския департамент и на 40 години става един от младите генерали. Но в битката за агента побеждава ФСБ, когато тя се ръководи от Путин. През 1998 г. той прави Иванов свой заместник, като така усилва най-аналитичния блок на спецслужбите (Иванов завежда департамента за анализи, прогнози и стратегическо планиране). А когато Владимир Путин става министър-председател, той поверява на Иванов ключовия пост в Съвета за сигурност на Русия – длъжността секретар.
Министър на отбраната с финанси
След като се доказва подобаващо, през 2001 г. Сергей Иванов е назначен за министър на отбраната и то във времената, когато това е едно от „най-упадъчните“ ведомства в страната. Армията и флотът са в много тежко състояние, а страната още е настръхнала от трагедията с атомната подводница „Курск“. На Иванов се налага да работи за повдигане авторитета на руските военни (преди всичко в очите на техните сънародници). Той не прави резки движения с кадрите и започва преход към договорната система – възнаграждението на наемните войници при него се увеличава два пъти и половина, а за разработки и превъоръжаване се появява стабилно финансиране.
Всичко това се случва на фона на бушуващата Втора чеченска кампания. Министър Иванов не пести изявления и разрешава против терористите „да се използва всичко, което е нужно, освен ядрено оръжие“, „стига това да е ефективно“. „Методите и способите естествено не се обсъждат“, допълва той.През 2005 г. Иванов заема длъжността вицепремиер на правителство, като я съвместява с позицията министър на отбраната, а от 2007 г. е освободен от тези задължения и става първи вицепремиер.
Несъстоялият се приемник
По време на първото си вицепремиерство Иванов ръководи добре познатия му Военно-промишлен комплекс. Започва да го развива за сметка на държавните холдинги, а негово главно дете на това поприще става Обединената авиостроителна корпорация (той оглавява нейния съвет на директорите от края на 2006 г.). Най-запомнящите се проекти от този период са Sukhoi Superjet 100 и Глобалната навигационна спътникова система (ГЛОНАС).
Другата важна негова функция във властта е връзката с Вашингтон. Фактически Иванов е упълномощен от Путин да поддържа връзките с администрацията на Джордж Буш-младши, като излиза с ожесточени външнополитически заявления и става второто лице на Русия на външната арена след Путин.
Именно по това време в кремълските кулоари започва да се говори активно, че Иванов е готвен за приемник на Путин, който е в края на втория си президентски мандат. Вторият възможен кандидат е Медведев, който по онова време отговаря за националните проекти, но е с по-слабо влияние зад граница. Защо следващият президент става именно Медведев, а не Иванов? Негов познат обяснява така: „Иванов е лоялен и много близък човек на Путин, но към него се отнасят внимателно, защото той е състоял се професионалист и всички добре помнят това. Възможно ли е в него да заговори амбицията?“
След завръщането на Путин на президентския пост през 2011 г. Сергей Иванов сяда в креслото на президентската администрация, но както отбелязват много медии, той е по-скоро в сянка, а вътрешната политика е ръководена в администрацията от други хора.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си