Парламентът на партията на властта: каква ще е седмата руска Дума

Сергей Фадеичев / ТАСС
Четворката на представените в парламента руски партии остана същата след изборите в неделя (18 септември). Управляващата „Единна Русия“ спечели конституционно мнозинство и затвърди позициите си. Сега на практика тя напълно контролира парламента.

„Знаем, че животът на хората не е лесен; има много проблеми, но въпреки това резултатът е такъв, какъвто е“, каза Владимир Путин на 18 септември в поздравление към щаба на „Единна Русия“ (ЕР) за победата след обявяването на предварителните резултати от вота.

Партията на властта, която традиционно демонстрира лоялност към президента и правителството (начело ѝ е премиерът Дмитрий Медведев), действително може да е доволна от представянето си.

ЕР завоюва 54,7% от гласовете и спечели 343 места в парламента. Това е със 105 места повече в сравнение с шестата Дума – през 2011 г. ЕР взе 238 мандата. В новата Дума ЕР ще има конституционно мнозинство. Тя ще може да приема закони и да внася изменения в Конституцията, дори и останалите три партии, влезли в парламента, да са против.

Колко чиста е победата на ЕР?

Много преди 18 септември властите казаха, че не искат да се повтори ситуацията от 2011 г., белязана от масови протести по повод фалшификации на парламентарните избори. Новата глава на ЦИК Ела Памфилова, която пое поста през март 2016 г., заяви, че задачата ѝ ще е да проведе максимално честни избори, чиито резултати да не предизвикват съмнение.

ЦИК признава, че на изборите на 18 септември е имало отделни нарушения. Резултатите от вота в няколко секции са отменени след обвинения в „злоупотреби“ от страна на организаторите. В Ростовска област по подобни причини е възбудено наказателно дело срещу секретаря на местната избирателна комисия. Според Памфилова всяка жалба за нарушение ще бъде разгледана.

Експертите се разминават в мненията си доколко ЦИК е успяла да гарантира честни избори. „Нарушения има, но мащабът им не може да се сравнява с 2011 година. Това са точни факти и трябва да бъдат анализирани специално“, каза пред „Руски дневник“ Дмитрий Орлов, генерален директор на близката до Кремъл Агенция за политически и икономически комуникации.

В същото време политологът Глеб Павловски, който е президент на Фонда за ефективна политика, смята, че „административни манипулации е имало на всички етапи на изборите“. Павловски е убеден, че е завишен не само резултатът на ЕР, но и избирателната активност (която е 47,8%).

Провал на либералите

Нито една от десетте непарламентарни партии не успя да влезе в новата Дума и дори не можа да преодолее бариерата от 3%, която би им позволила да разчитат на държавно финансиране. Поражение претърпяха и либералните партии „Яблоко“ и „ПАРНАС“.

Михаил Виноградов, президент на фондация „Петербургска политика“, смята, че причината за поражението на опозиционно настроените „Яблоко“ и „ПАРНАС“ се крие в неспособността им да излязат отвъд пределите на твърдия им електорат.

„Партии от типа на „Яблоко“ се бориха за своя собствен избирател – либерално настроения гражданин, вместо да се опитат да спечелят гласа на новия избирател – аполитичния и симпатизиращ на властта“, каза Виноградов пред „Руски дневник“. Според него това е подвело опозиционерите и им е попречило да привлекат нови гласове.

Александър Пожалов, заместник-директор на близкия до Кремъл фонд ИСЕПИ, смята, че друго слабо място на кампанията на „Яблоко“ е зациклянето на лидера на партията Григорий Явлински. Явлински, който основа „Яблоко“ през 1993 г., според Пожалов създава впечатление на човек от миналото и не може да мобилизира нов електорат.

Слаби конкуренти

Освен ЕР, в Думата влязоха три партии, които бяха там и в предишния парламент: Комунистическата партия (КПРФ, 42 мандата), Либерално-демократичната (ЛДПР, 29 мандата) и „Справедлива Русия“ (СР, 23 мандата). По 1 място в Думата получиха едномандатници от „Родина“ и „Гражданска платформа“ и независимият кандидат Владислав Резник (бивш член на ЕР).

Парламентарната опозиция фактически няма възможност да противостои на ЕР – конституционното мнозинство осигурява на партията на властта възможност да движи парламента по собствено усмотрение. „Много инициативи (в парламента) ще се провеждат без подкрепата на опозиционните партии“, смята Дмитрий Орлов. В същото време Орлов отбелязва, че по редица въпроси КПРФ и ЛДПР ще се изказват по-рязко отпреди, за да подчертаят своята опозиционна настройка и да се откроят от управляващата партия.

И трите основни конкурента на ЕР отчитат по-слаби резултати в сравнение с 2011 г., но най-ярко сред тях се отличава СР. В шестата Дума тя имаше 64 места, а в седмата – едва 23. Дмитрий Орлов казва, че СР е изчерпала потенциала, който е имала през 2011 г., когато партията е била най-опозиционно настроената сред парламентарно представените партии и е привлякла протестния вот. „Сега този протест го няма“, сподели Орлов пред „Руски дневник“.

Доминация или конкуренция?

Част от политолозите смятат, че новият парламент, в който доминира ЕР, ще бъде управляем и изцяло под контрола на Кремъл. Глеб Павловски предполага, че спечелването на конституционно мнозинство „още повече ще развърже ръцете на властта“.

„Запазва се тенденцията за отпадане на всички възможни ограничения за властта“, каза Павловски пред „Руски дневник“. Експертът оценява негативно резултатите от изборите и е на мнение, че в парламента, където почти липсва алтернативна гледна точка, неминуемо ще се понижи нивото на компетентност. „Кремъл в момента не знае нищо за страната, защото в Думата е представена не страната, а само собственият апарат на властта“, споделя Павловски.

Според другата гледна точка конкуренция в седмата Дума все пак ще има: ще си съперничат не фракции, а ситуативни блокове от депутати, свързани с регионите. Александър Пожалов припомня важната роля на депутатите в Думата, избрани с мажоритарен вот. Според него много от тях (в новата Дума 203 от 343 депутати са избрани мажоритарно) ще са ориентирани не толкова към партийното ръководство, колкото към регионите, от които са издигнати.

„Мажоритарно от ЕР влязоха много безпартийни кандидати. Това са кандидати от ЕР, но те не са членове на партията“, напомня Пожалов. Експертът смята, че новата Дума ще е по-влиятелна от гледна точка на представителството на различни територии и социални групи и това ще осигури политическа конкуренция, особено при решаването на въпроси, свързани с бюджетите на регионите.

С това е съгласен и Глеб Павловски. „Думата може да престане да бъде управляема, когато се промени икономическата ситуация и започне реално обединение на регионите“, твърди той.

"Российская газета". Всички права запазени.