Ако изборите за президент не бяха насрочени за март 2018 година, а за идния уикенд, то за Владимир Путин, без да се колебаят, биха гласували 48% от руснаците. Това сочат публикуваните на 2 май резултати от допитване на социологическата агенция "Левада-център" (извадка от 1600 души, допустима грешка до 3,5%).
Путин няма особено силни конкуренти. Най-близко след него в надпреварата за вота на гражданите са лидерите на Комунистическата партия и на Либерал-демократическата партия Генадий Зюганов и Владимир Жириновски – те получават по 3% от гласовете на анкетираните. Още по-малко хора са готови да изберат сегашния премиер Дмитрий Медведев, министъра на отбраната Сергей Шойгу или опозиционера Алексей Навални – по 1%.
Социолозите признават, че ако Путин реши да се кандидатира на изборите (досега той не е потвърдил участието си), триумфът на кандидата на властта на практика е неизбежен. "Има ли шанс на изборите през 2018 г. да победи някой друг освен Путин? Само ако той се откаже от балотаж и предложи вместо себе си някой друг. Ако той сам се балотира, такъв шанс няма", каза в интервю за РБК Валерий Фьодоров, генерален директор на Общоруския център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ).
Тайните на популярността
Малко по-малко от година преди президентските избори равнището на популярността на Владимир Путин остава без промяна, посочва социологът от "Левада-център" Денис Волков. Пред "Руски дневник" експертът отбеляза, че в съзнанието на мнозинството Путин продължава да се асоциира с икономическия подем от началото на първото десетилетие на века, когато минаха двата му първи мандата, а също и с възраждането на Русия като "велика държава" (във връзка с присъединяването на Крим през 2014 г.).
Рейтингът на Путин скочи именно след присъединяването на полуострова, припомня Волков – през април 2015 г. рекорден дял от 62% от руснаците бяха готови да гласуват на наближаващите избори. Последва малък спад – 53% през април 2016 г. и 48% тази година. "Сега ефектът от Крим постепенно отминава –еуфорията спадна, хората започнаха да мислят повече за вътрешните проблеми. Бих казал, че настъпи известна нормализация", казва Волков.
Още един фактор за популярността на Владимир Путин, отбелязва социологът, е отсъствието на сериозна конкуренция. "Такива политици като Зюганов и Жириновски, вградени в системата, колкото повече време минава, толкова по-малко ги възприемат сериозно, разкри Волков пред "Руски дневник". "А несистемните опозиционери като Навални нямат широка трибуна за изява, не ги канят във федералната телевизия. Затова се създава усещането, че алтернатива няма".
Как хората да бъдат привлечени да гласуват?
Резултатите от допитването на "Левада" сочат, че много руснаци засега не са готови да гласуват. Към момента 13% са убедени, че няма да участват в изборите, 10% се съмняват дали да отидат до урните или не, а още 19% посочват, че не знаят за кого да гласуват. Общо това прави 42% от гражданите, които не знаят кого да подкрепят на президентските избори и може изобщо да не участват в тях.
Ниската избирателна активност на президентския вот през 2018 г. е крайно нежелателна за властта, каза пред "Руски дневник" Павел Салин, директор на Центъра за политоложки изследвания на Финансовия университет. "Властта беше много недоволна от ниската активност на парламентарните избори през септември 2016 г. (тогава управляващата „Единна Русия“ събра 54% от гласовете, но гласа си дадоха само 48% от населението – бел. ред.)", казва Салин. "И вече половин година в Кремъл търсят начин да повишат активността на президентските избори, които са по-важни за властта".
Валерий Фьодоров от ВЦИОМ също отбелязва, че за Путин, ако реши да се кандидатира на изборите през 2018 г., е важно не само да победи убедително, но и да победи на избори, в които е участвало мнозинството. При това, според думите на социолога, вероятността от ниска избирателна активност се засилва именно от високия рейтинг на Путин – общата увереност, че той и така ще победи може да попречи да бъде мобилизиран лоялният електорат.
Сега властта има два пътя за повишаване на активността на гласоподавателите, коментира Павел Салин. Първият е "технологичен" и предполага манипулиране на показателите за активността, използване на административния ресурс и други съмнителни средства. Това може да бъде ефективно от гледна точка на картината на активността на избирателите, но ще намали легитимността на властта в страната. Вторият, според политолога, е оптимален – да се предложи на страната положителна програма, "образ на бъдещето", който да бъде привлекателен за целевата аудитория, за да отиде до урните и да гласува. "Тук, разбира се, е важно и властта да може да убеди населението, че тя е в състояние да превъплъти в живота този образ", подчертава политологът. Времето ще покаже кой от тези два пътя ще изберат в Кремъл.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си