Зефир: защо този любим руски десерт е кръстен на гръцки бог?

Виктория Дрей
Това сладко удоволствие е родено в средновековна Рус, широко произвеждано в Съветския съюз и истински обичано от съвременна Русия. Какво прави зефирът толкова специален, че всеки, който го опита, се влюбва в него завинаги?

Произходът на зефира е неясен и е тема на много спекулации. Но едно нещо е сигурно – той е хибрид на пастилата, едно от най-здравословните сладкарски изделия. Единствените му съставки са плодове и мед.

Руската пастила е известна от 14-ти век, а около 100 години по-късно хората започват да добавят белтъци, така че тя започва да изглежда още по-апетитна и бяла. Смята се, че идеята за добавянето на разбитите белтъци в пастилата е дошла на французите, след което са нарекли новия пухкав сладкиш - "зефир".

Името също не е случайно: идва от гръцкия бог на западния вятър, Зефир. Е, този особено вкусен вятър е изключително деликатен, лек и ефирен.

Някои сравняват зефира с маршмелоус, но въпреки формалната им прилика, те са напълно различни. Във втория няма никакви яйца! (По форма той прилича на познатите в България целувки, с разликата че те са хрупкави, а зефирът е мек).

Пухкавият сладкиш е сред най-популярните лакомства в СССР – евтин и достъпен за всеки. Има три вида зефир: бял, розов и бяло-розов. Хората можели да си го купят почти във всеки хранителен магазин. Има и четвърти вид – с шоколадова глазура, но той е по-рядко срещан. Всъщност баба ми казваше, че е имало толкова малки доставки, че го наричали "дефицит".

В съветско време почти никой не прави зефир у дома. Когато попитах баба дали някога го е правила сама, тя беше искрено изненадана: "Разбира се, че не! Нямаше нужда, защото той се продаваше навсякъде. И честно, никой не знаеше рецептата".

За щастие днес рецептата е на разположение, така че всеки може да приготви и да се наслади на тази легендарна вкусотия, без дори да напуска кухнята си.

Необходими продукти:

  • 125 гр. плодово пюре
  • 100 гр. захар
  • 1 белтък
  • + захар за декорация

За сиропа:

  • 75 мл. Вода
  • 5 гр. агар
  • 200 гр. захар

Начин на приготвяне:

Първо подгответе и охладете пюрето. Аз използвам микс от ябълки и череши (2:1) – ябълките са идеални заради съдържанието на пектин, докато черешите добавят леко кисел вкус. За да започнете, обелете ябълките и ги нарежете на парчета. Поставете няколко супени лъжици вода в тиган и добавете вътре плодовете.

Виктория ДрейВиктория Дрей

Поставете плодовете на слаб огън, докато омекнат. Изключете котлона, когато са готови, изцедете излишната вода и пасирайте. Ако нямате блендер, просто намачкайте сместа. Пюрето трябва да е плътно и да не се разтича. Ако е твърде течно, тогава го върнете на котлона, докато се сгъсти достатъчно.

Виктория ДрейВиктория Дрей

Вземете 125 гр. от пюрето и го поставете в чист тиган, добавете захар и сложете на котлона, докато захарта се разтвори напълно. След това го оставете за няколко часа да се охлади. Трябва да е напълно изстудено.

Виктория ДрейВиктория Дрей

Сложете студения белтък в купата с пюрето и разбийте с миксер на висока скорост, докато сместа стане бяла на цвят. Ако имате миксер със стойка, можете едновременно с това да правите и сиропа.

Виктория ДрейВиктория Дрей

Пригответе сиропа, като смесите агар, вода и захар в чист тиган – разбърквайте бавно на среден огън. Когато заври, бъркайте, за да не загори агарът. Сиропът трябва да стане гъст и да тече по лъжицата, но не и да капе. Обикновено отнема 4-7 минути, за да заври.

Виктория ДрейВиктория Дрей

Когато е готово, веднага изсипете сиропът в бялата смес, след което разбъркайте на средна скорост. Включете на висока скорост за още 5 минути. И ето ви го зефирът! Трябва да е доста гъст, лепкав и да има пастообразна консистенция. Сега напълнете шприц и оформете формички от зефира на готварска хартия.

Виктория ДрейВиктория Дрей

Оставете го за 6 до 12 часа, докато зефирът изсъхне напълно. Вземете две еднакви парчета, залепете ги едно за друго, овъргаляйте в захар и изтръскайте излишното количество. Съхранявайте готовият зефир във фризер или хладилник.

Виктория ДрейВиктория Дрей

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"