„Нашият робот трябва да стане не просто ваш информатор и помощник, но и събеседник, даже приятел. Да не ви омръзне след няколко седмици като модна скъпа играчка, да не бъде захвърлен в далечен ъгъл, а да остане на вашето бюро и постоянно да участва във вашия живот“.
Сергей Михеев / „Российская газета“Засега интелектуалните машини се развиват не така бурно както другите роботи. Оказа се, че да се създаде механичен гепард, механична птица, риба, е къде-къде по-просто, отколкото да се заложат в машина зачатъците на изкуствен интелект или още повече – тя да се научи да общува с човека. Проблемите започват още с разпознаването на нашия глас. Та нали трябва думата да се преведе на понятен на машината език, на него да се подготви отговорът, а след това той отново да бъде преведен в дума. Заради многото проблеми типичните интелектуални машини си остават екзотика.
Даже във водещите лаборатории по света създателите им могат да се преброят на пръстите на едната ръка. В Русия това е конкретно сколковският проект „Лекси“. Роботът е направен във формата на сфера и малко напомня човешка глава. Той разпознава човешката реч и отговаря на различни въпроси, а също и изпълнява задачи. Например най-простите: да ни събуди навреме, да ни напомни за набелязана среща или да съобщи на партньора ни за нейното отлагане, да ни подсети за рождените дни на роднини и познати, да ни представи прогнозата за времето, информацията за задръстванията по пътищата, да ни съобщи новините от социалните мрежи и да ни окаже много дребни услуги.
Лекси черпи от интернет най-пресните новини и ги съобщава на своя събеседник. Например той ми разказа, че рускинята Юлия Ефимова е станала световна шампионка по плуване, че рейтингът на кандидатите за президент на САЩ от републиканската партия се оглавява от Доналд Тръмп, че в Донецката народна република се подготвя издание на 30-томните събрани съчинения на братя Стругацки. Освен това, той може да управлява домашната битова техника, например да включва или изключва различни електроуреди. Да речем, че вие бързешком сте хукнали на работа и се чудите изключили ли сте ютията. Можете да се обадите на Лекси да провери и да зададе команда за изключването ѝ, ако опасението ви е вярно.
„Подобни роботи-помощници вече се разработват от водещите компании и аз си мисля, че скоро ще започнат да превземат пазара – казва един от неговите създатели, аспирантът на Сколтех (Сколковският институт за наука и технологии – бел. ред.) Дмитрий Суворов. – Ние си поставяме малко по-различна цел. Нашият робот трябва да стане не просто ваш информатор и помощник, но и събеседник, даже приятел. Да не ви омръзне след няколко седмици като модна скъпа играчка, да не бъде захвърлен в далечен ъгъл, а да остане на вашето бюро и постоянно да участва във вашия живот“.
Според думите на Дмитрий Суворов още в самия начален етап на раждането на робота, в основите на проекта е заложена амбициозна идея: говорейки образно, човекът трябва да се привърже към Лекси почти като към живо същество. Подобен феномен е добре известен – прочутата японска играчка тамагочи. Тя изисква да си играят с нея, а ако я забравят, започва да плаче, обижда се, даже заплашва да умре. Тоест – привлича вниманието към себе си, изграждайки привързаност у човека.
И Лекси също трябва да „увисне на врата“ на човека. Той играе на тънката струна на нашата природа – социалността, потребността ни от общуване. Още при първото запознанство роботът разказва за себе си: той е от друга планета, още се учи на земните премъдрости, затова моли човека да бъде снизходителен към него и да му прости грешките. Може да се каже, че авторите са сглобявали Лекси така, както Пигмалион – Галатея, например са измислили как да променят настроението му от весело в тъжно.
А ако вие се събудите изведнъж през нощта и запалите лампата, роботът ще усети това, ще попита наред ли е всичко, ще ви пожелае „лека нощ“. Но той може и да се обижда от действията на човека, да се уморява от неговите прекомерни изисквания – например да разказва един след друг всички нови вицове. Между другото за репортера на „Российская газета“ той специално подбра тази шега: „Драга редакция, отговорете ми, съществува ли Дядо Коледа или не. Мама ми казва, че съществува, но жена ми се присмива“.
„Ние създавахме Лекси преди всичко за семейството – казва Суворов. – Като попадне сред него, той постепенно се приспособява към интересите на неговите членове. Когато научи, че бащата, да речем, се интересува от футбол, на първо място ще му съобщава последните спортни новини. Ако той е любител на книгите или киноман, ще го посъветва по отношение на нашумелите новости в бранша. В зависимост от интересите на майката, може да ѝ представи най-новите рецепти, диети, да ѝ разкаже за модните повеи и т.н. А със сина ще поиграе на шах, на морски бой, на градове и т.н. Главното е да стане близък „човек“ за всеки член от семейството. Тогава у тях ще се появи чувството на привързаност към робота“.
За пускането на Лекси на пазара на цифровите „интелектуалци“ авторите имат намерение да се възползват от вече набиращата популярност в чужбина система на краудфъндинга (от англ. ез crowdfunding – групово финансиране чрез събиране на малки суми от много хора – бел. ред.). За тази цел в мрежата ще бъдат показвани демонстрации с робота с предложение той да бъде купен за определена сума, но да бъде доставен едва след една година. За събраните пари може да се създаде цяло семейство роботи от типа „Лекси“ и то да бъде пуснато сред хората.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си