Авиационното оръдие ГШ-6-23М: оръжието на Терминатора

AP
Преди 35 години, през 1980 г. е прието на въоръжение най-скорострелното авиационно оръдие ГШ-6-23М. Руските конструктори надминават прародителите на картечницата на Гатлинг, като създават съвършеното оръжие за ударни самолети и вертолети.

Всички си спомнят кадрите от „Терминатор 2“, когато Арнолд Шварценегер стреля от шестцевно оръдие, правейки за секунди полицейските коли на пух и прах. Оръжието е авиационната картечница M134 Minigun, която по време на стрелба може да бъде удържана в ръце само от Терминатора, но не и от човек, тъй като това оръжие тежи 76 кг, а откатът му е 70-130 кг. Машина би могла да издържи подобни натоварвания, но Терминаторът би могъл да стреля автономно само от съветското оръдие ГШ, а не от американското Minigun.

Гатлинг нахлува втори път

Съветските конструктори Василий Грязев и Аркадий Шипунов, за разлика от американските си колеги, създават автоматично задвижване от газоотводен тип, което осигурява автономност на картечницата. M134 Minigun използва електрическо задвижване, което означава, че цевите работят от акумулатор. Затова във филма на режисьорите им се наложило да скрият захранващите кабели в панталоните на „Великолепния Арни“. Във филма „Хищникът“ Minigun също се използва от един от героите.

Въртящите се с ураганна огнева мощ цеви са много популярни в САЩ, което не е учудващо, защото изобретателят на системата Гатлинг е американец – доктор Ричард Гатлинг. Той създава многоцевна картечница с непрекъснато водене на огън още през 1862 г.

Съвременните филми със супергерои, по правило, се снимат с „малките синове“ на системата Гатлинг, с малък калибър и тегло. Но класическите оръдия са с калибър от 23 до 30 мм и се монтират на самолети, вертолети и кораби. Малцина знаят, че именно благодарение на съветските конструктори системата Гатлинг се преражда за втори път. Те повишават скорострелността на оръжието до 10 хиляди изстрела в минута, което позволява оръдието да се използва при самолетите за поразяване на въздушни цели.

По време на Втората световна война пред летците възникнал проблемът със съвместяването на скоростта на полета и атакуването на наземни и въздушни цели. Скоростта на атака била 100 м/с, затова при картечница със скорострелност от 600 изстрела в минута куршумите попадали на 10 метра един от друг. Още по-голям диапазон на изстрелите се наблюдавал при въздушен бой. През 1959 г. американците успели да създадат шестцевното скорострелно оръдие М61 Vulkan със скорост от 4 000 изстрела в минута. Година по-рано, през 1958 г., съветските конструктори Грязев и Шипунов създали аналогичното авиационно оръдие ГШ-23, но с две цеви. Разработката била закрита с решение на съветското ръководство.

Вдъхновението от Виетнам

В средата на 60-е години Аркадий Шипунов бил на посещение в Ханой (Виетнам), в който имало противопоставяне между просъветските виетнамски партизани и американските сили. След като се завърнал, той разказал на министъра на отбраната на СССР Устинов за могъществото на M61 Vulkan и получил одобрение да разработи съветско оръдие от системата Гатлинг. Шипунов и Грязев усъвършенствали разработките си ГШ-6-23 и през 1974 г., в качеството му на противоракетна отбрана, монтирали оръдието на кораб, а след това и на изстребителите МиГ-31 и Су-24. Бойните вертолети също получили „оръжието на терминатора“ – оръдието ГШ-6-23 може да бъде монтирано на винтокрилите Ка-52.

Получилото се оръдие

Грязев-Шипунов превъзхождало M61 Vulkan по всички технически показатели. Ако Vulkan изстрелвало 4 000 куршума за минута, то ГШ-6-23 правело по 6 000 изстрела, а след модификация достигнала до 10 000 в минута. Това означавало 180 патрона в секунда. Съветското авиационно оръдие тежало почти два пъти по-малко от американския си брат: 73 кг срещу 112 кг. Този фактор имал значение за маневреността на самолетите. За първи път в света Грязев и Шипунов създали малогабаритно и леко, в същото време мощно газоотводно задвижване на автоматиката, докато американците използвали електрическо задвижване, което изисквало запаси от акумулатори за презареждане.

В крайна сметка морският флот и авиацията получили оръдието на „Терминатора“, на което трудно може да му се противостои. Например, по време на учения, ролята на мишени винаги се изпълнява от бронирана техника, защото обикновените коли, камиони и самолети просто стават на парцали, оставяйки след себе си само дребни парчетии.

 

"Российская газета". Всички права запазени.