Сибирските учени разработват сценарии за затоплянето на Арктика

Емисията на „шелфовия“ въглерод във формата на парниковите газове СН4 и СО2 днес вече оказва значително въздействие върху климата на Земята.

Емисията на „шелфовия“ въглерод във формата на парниковите газове СН4 и СО2 днес вече оказва значително въздействие върху климата на Земята.

Сергей Анисимов
Процесът на разтопяване на вечните ледове вече е необратим – смятат руски учени. Това доказват изследванията както на континента, така и на арктическия шелф.

Година след година руските учени наблюдават водоемите, образуващи се след стопяване на ледовете – термокарстови езера. Те са източник на въглерод, отделящ се в атмосферата под формата на парников газ. В последните години езерата стремително се увеличиха. Сега някои водоеми даже е трудно да бъдат разпознати на снимките от космоса, правени само преди няколко години. В редица случаи бреговата линия се е изместила на 70 метра. Обаче, още по-сериозен проблем от термостатните езера са запасите от въглерод на арктическия шелф.

„Никой не оцени досега потока от въглеводород“

Учените от Томския държавен университет (ТГУ) повече от 20 години изучават Западносибирската Субарктика – природен пояс в северното полукълбо. Центърът на техните изследвания е научната станция „Ханимей“ – намира се в неголямо селище в Ямало-ненецката автономна област. Блатните масиви тук с няколко пъти превишават площта на тези, които съществуват в Скандинавия, Канада и Аляска.

„Органичният въглерод в почвите, тоест торфът, най-активно се трансформира във въглеводород във водна среда – поясни за „Руски дневник“ Сергей Кирпотин, директор на центъра за изследвания „БиоКлимЛанд“ на ТГУ. – Субарктическият Сибир е покрит с термокарстови езера на повече от 80% от територията си. При това, потокът от въглеводород в атмосферата до този момент не е оценен от никого, също както и химическият състав на водата. Сега ние активно работим над това заедно с колегите ни от Швеция и Франция в рамките на международния проект „Водите на Сибир“.

Учените са открили, че малките езера с площ до 100 квадратни метра, практически невидими от космоса и ненанесени на картите, отделят няколко пъти повече парников газ от големите. Такива свръхмалки езера са милиони и са разположени в тундрата. Но заради неголемия им размер доскоро те не са били взимани предвид в съществуващите модели на обмяната на въглеводорода.

Усилващото се разтопяване на ледовете в Западен Сибир може да доведе до заместване на големите термокарстови езера с много по-малки, но твърде многочислени водоеми – смятат изследователите. „Това ще стане причина за десетократно увеличаване на емисията на парниковите газове и на разтворения органичен въглеводород в реките и в Северния ледовит океан!“ – опасява се Кирпотин.

Да се предскаже бъдещето по шелфа

Много по-сложен от термостатните езера е проблемът с процесите в километровия дълбочинно разгърнат масив на арктическия шелф. Емисията на „шелфовия“ въглерод във формата на парниковите газове СН4 и СО2 днес вече оказва значително въздействие върху климата на Земята.

„Преди пет години открихме, че масираните изхвърляния на метан в моретата на Източна Арктика превишават двойно емисията на този парников газ от всички морета на Световния океан“, каза геохимикът Игор Семилетов, сътрудник на Тихоокеанския океанологичен институт „В. И. Иличов“ и на Томския политехнически университет.

През 2014 година международен екип от учени под негово ръководство извърши експедиция на научния ледоразбивач „Oден“ в Северния ледовит океан. Експедицията за първи път проучи акваторията на външния шелф на Източна Арктика на дълбочина повече от 50 метра. Оказа се, че потоците въглерод в атмосферата в района на шелфа са много по-големи, отколкото учените са очаквали.

Масираните изхвърляния на метан от шелфа на Източна Арктика възлизат на стотици грамове на квадратен метър за денонощие. Тези изхвърляния свидетелстват за висока степен на деградация на подводните арктически вечни ледове. На шелфа вече са открити около 700 дишащи метанови „дупки“ с диаметър до един километър.

„Ние намираме все повече и повече потвърждения на нашата хипотеза за водещата роля на сибирския шелф за промените при планетарния баланс на метана – по всяка вероятност става дума за последните четиристотин години – казва Семилетов. – Сега ние живеем в междинен ледников период, когато нивото на Световния океан се повишава.“

"Российская газета". Всички права запазени.