На изложението в Нижни Тагил за първи път бяха показани не отделни бойни роботи, а комплексното им взаимодействие както един с друг, така и с войниците на бойното поле. Засега това не изглеждаше много ефектно, но със сигурност можем да кажем: по силите ни е създаването на истинска роботизирана армия.
Какво могат военните роботи?
Вече има достатъчно робототехнически комплекси, включително и бойни. Но всички те засега действат самостоятелно. Например безпилотните самолети предават информацията на даден команден пункт, където командирите решават как да ползват тази информация. Наземните бойни роботи пък ще тръгнат в посоченото направление и ще открият огън по команда на управляващия ги оператор.
В целия свят сега се опитват да свържат действията на всички киборги не само с един общ команден пункт, но и с всеки един от войниците на бойното поле. Затова трябва да се реши задачата както за постоянен и устойчив обмен на информацията, така и за взимането на оптимално решение и то на ниво електронно-изчислителни комплекси. И свеждането на това решение до всички бойни системи – кибернетични или живи, т.е. войниците на бойното поле.
Изпит за „Механичния войник“
Ако се съди по това, което се показа на RAE-2015, руските специалисти се движат в тази посока много бързо. Хеликоптер-робот, който извършва разузнавателни мисии, наземен гъсеничен робот с въоръжение от ракети и картечници, автоматизиран пункт за управление – всички те бяха обединени в едно информационно поле.
Хеликоптерът откриваше целта, след което предаваше информацията на пункта за управление, откъдето се издаваха заповеди към роботизирания „танк“. След това бронираната гъсенична машина тръгваше в посоченото направление и сама взимаше решение какво въоръжение да използва за унищожаване на противниковата цел.
Ако роботът обаче се „усъмнеше“ в указанията, той изпращаше запитване до командния пункт, откъдето идваше крайната заповед за откриване на огън. Всичко изглеждаше като епизод от фантастичен филм, но това беше реален, макар и тренировъчен бой.
Сега наред е решаването на задачата за създаване на войника на бъдещето. Ето как трябва да изглежда той. Войникът, който е въоръжен само със стрелково оръжие, оценява обстановката на бойното поле чрез специален оптически прицел. Ако види цел, която може да унищожи и сам, натиска спусъка. Ако вижда по-далечна и добре защитена цел, натиска специално копче и целта, например танк, веднага е поразена или от артилерията, или от управляема ракета.
Електронният мозък се учи да воюва
Същността на този въпрос е в това, че информацията от оптико-електронния прицел се предава непрекъснато в добре защитен команден пункт, където се събира цялата информация от всички войници на бойното поле и от различните системи за наблюдение, включително авиационни и космически. Електронният мозък обработва всичко това с огромна скорост и взима решение с какво оръжие трябва да бъде унищожена целта, която е показана от войника на бойното поле.
Ако такава мрежова центричност бъде осъществена, то личният състав на пълнокръвен мотострелкови батальон ще се съкрати до 50 души срещу няколкостотин в момента.
Повтарям, че всичко това се възприема в момента като фантастика, но руските специалисти активно работят в това направление и показаха това, което вече го има в метала.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си