От щурмовите самолети до изкуственото сърце: из историята на компания „Сухой“

Основателят на конструкторското бюро Павел Сухой прави своите първи опити в областта на самолетостроенето  в разорената от Гражданската война страна. Съветската авиация се заражда в най-обикновена двуетажна къща, в която на втория етаж работят конструкторите, а на първия са работилниците.

През 30-те години под ръководството на Павел Сухой в небето се вдигат изтребителите от серията „И“, далечният бомбардировач ДБ и далекомагистралният самолет РД, с който руските летци поставят тогава рекорд по далечина на полета – 10 000 км за 62 часа без кацане.

През 1940 година започва серийното производство на първия самолет Су-2. Този с нищо неотличаващ се на външен вид близък бомбардировач има важни преимущества пред своите аналози: специалната конструкция на кабината открива пред пилота широк обзор, а разположението на бомбите позволява да се увеличи скоростта. От самолета са произведени над 900 броя и работилницата получава статут на отделно конструкторско бюро.

На базата на Су-2 са създадени бронираните щурмови самолети Су-6 и Су-8, изтребителят Су-1, който е въоръжен с оръдие. В годините на Втората световна война самолетите на Сухой се използват активно в сраженията при Москва, Сталинград, на Курската дъга. Тези разработки се водят като секретни и дори съветските войници не разпознавали силуетите на изтребителите и щурмовиците Су.

След войната акцентът в развитието на съветската авиация е поставен на машините с реактивни двигатели. КБ „Сухой“ е едно от първите в това отношение. Самолетите Су с номера 9, 11, 13, 15, 17 се създават с използването на нови технологии. При тях за първи път в съветското самолетостроене е изпробвана система за катапултиране, както и спирачен парашут. На нито една от следвоенните разработки на Сухой не е съдено обаче да бъде пусната в голяма серия.

Катастрофата със Су-17 през 1949 година води до прекратяване на съответните разработки и дори до временното закриване на Конструкторското бюро. То е открито отново през 1953 година и веднага пристъпва към създаването на принципно нови свръхзвукови самолети. Конструкторските търсения са насочени в две направления: строителство на самолети със стреловидна (група „С“) и триъгълна (група „Т“) форма на крилото.

Моделът, който гарантира на колектива на Сухой репутацията на водещо конструкторско бюро, става авиационният комплекс Т-4. По оценки на специалистите, този самолет, разработван от 1962 година, изпреварва с 20 години времето си. Точно при него изпробват последното ноу-хау на онова време: технологията на заварения корпус от титан, нова система за управление, автомат за управление на тягата.

Т-4 не тръгва в серийно производство, но дава основа за новите самолети.

През 1969 година своя първи полет прави бомбардировачът Су-24 и за първи път след Су-2 разработка на Сухой тръгва в серийно производство. Това е първият ударен руски самолет, чието използване на бойното поле не зависи от метеорологичните условия. Шест години по-късно идва нов успех. Фронтовият реактивен щурмовик Су-25 няма равен в унищожаването на противниковата бронирана техника на бойното поле.

Заради характерните очертания на корпуса той е наречен „Врана“ и досега е основата на руската армейска авиация. По същото време КБ започва разработването на изтребител четвърто поколение. Резултатът от тази работа е самолетът Су-27, на чиято основа са разработени по-късно Су-30, Су-32 и Су-33.

Технологиите, изпробвани от колектива на Сухой, намират приложение не само във военната област. През 60-70-те години те са използвани при разработката на изкуствено сърце, а предложенията на съветските инженери тогава правят пробив в световен мащаб. От началото на 90-те години „Сухой“ започна да усвоява тънкостите в областта на гражданското самолетостроене. С неговата марка започнаха да се произвеждат товарни и пътнически самолети, както и самолети за селскостопанската авиация. В началото на века водещ модел на гражданското самолетостроене стана самолетът на „Сухой“ Суперджет 100.

"Российская газета". Всички права запазени.