От щурмовите самолети до изкуственото сърце: из историята на компания „Сухой“

Прес снимка
Заводите и лабораториите на Конструкторското бюро „Сухой“ са усвоили не само тънкостите на гражданското самолетостроене, но и навлязоха в сфера, където военните технологии по принцип не би трябвало да имат приложение.

Основателят на конструкторското бюро Павел Сухой прави своите първи опити в областта на самолетостроенето  в разорената от Гражданската война страна. Съветската авиация се заражда в най-обикновена двуетажна къща, в която на втория етаж работят конструкторите, а на първия са работилниците.

През 30-те години под ръководството на Павел Сухой в небето се вдигат изтребителите от серията „И“, далечният бомбардировач ДБ и далекомагистралният самолет РД, с който руските летци поставят тогава рекорд по далечина на полета – 10 000 км за 62 часа без кацане.

През 1940 година започва серийното производство на първия самолет Су-2. Този с нищо неотличаващ се на външен вид близък бомбардировач има важни преимущества пред своите аналози: специалната конструкция на кабината открива пред пилота широк обзор, а разположението на бомбите позволява да се увеличи скоростта. От самолета са произведени над 900 броя и работилницата получава статут на отделно конструкторско бюро.

На базата на Су-2 са създадени бронираните щурмови самолети Су-6 и Су-8, изтребителят Су-1, който е въоръжен с оръдие. В годините на Втората световна война самолетите на Сухой се използват активно в сраженията при Москва, Сталинград, на Курската дъга. Тези разработки се водят като секретни и дори съветските войници не разпознавали силуетите на изтребителите и щурмовиците Су.

След войната акцентът в развитието на съветската авиация е поставен на машините с реактивни двигатели. КБ „Сухой“ е едно от първите в това отношение. Самолетите Су с номера 9, 11, 13, 15, 17 се създават с използването на нови технологии. При тях за първи път в съветското самолетостроене е изпробвана система за катапултиране, както и спирачен парашут. На нито една от следвоенните разработки на Сухой не е съдено обаче да бъде пусната в голяма серия.

Катастрофата със Су-17 през 1949 година води до прекратяване на съответните разработки и дори до временното закриване на Конструкторското бюро. То е открито отново през 1953 година и веднага пристъпва към създаването на принципно нови свръхзвукови самолети. Конструкторските търсения са насочени в две направления: строителство на самолети със стреловидна (група „С“) и триъгълна (група „Т“) форма на крилото.

Моделът, който гарантира на колектива на Сухой репутацията на водещо конструкторско бюро, става авиационният комплекс Т-4. По оценки на специалистите, този самолет, разработван от 1962 година, изпреварва с 20 години времето си. Точно при него изпробват последното ноу-хау на онова време: технологията на заварения корпус от титан, нова система за управление, автомат за управление на тягата.

Т-4 не тръгва в серийно производство, но дава основа за новите самолети.

През 1969 година своя първи полет прави бомбардировачът Су-24 и за първи път след Су-2 разработка на Сухой тръгва в серийно производство. Това е първият ударен руски самолет, чието използване на бойното поле не зависи от метеорологичните условия. Шест години по-късно идва нов успех. Фронтовият реактивен щурмовик Су-25 няма равен в унищожаването на противниковата бронирана техника на бойното поле.

Заради характерните очертания на корпуса той е наречен „Врана“ и досега е основата на руската армейска авиация. По същото време КБ започва разработването на изтребител четвърто поколение. Резултатът от тази работа е самолетът Су-27, на чиято основа са разработени по-късно Су-30, Су-32 и Су-33.

Технологиите, изпробвани от колектива на Сухой, намират приложение не само във военната област. През 60-70-те години те са използвани при разработката на изкуствено сърце, а предложенията на съветските инженери тогава правят пробив в световен мащаб. От началото на 90-те години „Сухой“ започна да усвоява тънкостите в областта на гражданското самолетостроене. С неговата марка започнаха да се произвеждат товарни и пътнически самолети, както и самолети за селскостопанската авиация. В началото на века водещ модел на гражданското самолетостроене стана самолетът на „Сухой“ Суперджет 100.

За 70 години КБ „Сухой“ е създало над 100 марки самолети, от които 60 са пуснати в серийно производство. Общият брой на произведените машини надхвърля 10 000.

 

Павел Сухой конструира първите си модели под ръководството на „бащата“ на самолетите Ту Андрей Туполев.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"