Да убиеш рака с вируса на херпес

Личен мотив стимулира създателката на новия генно-терапевтичен препарат АнтионкоРАН-М Ирина Алексеенко: преди две години поставят на майка ѝ диагнозата „рак на главата и шията”. В процеса на лечение Ирина разбира колко непосилно скъпи са противораковите препарати. Така решава да се посвети на създаването на достъпни медикаменти, които да помогнат на много хора в Русия. 

Препаратът притежава две основни свойства – убива раковите клетки и стимулира самата имунна система да се бори с тях. Резултатите от предклиничните изпитания върху животни сочат, че ефективността на лъчевата терапия, когато е съчетана с приемането на препарата, се увеличава с 18% до 71%. 

Съчетание между гени на убиец и имуностимулатор  

Ирина Алексеенко е научен сътрудник в Института по молекулярна генетика към Руската академия на науките (РАН). Препаратът разработва заедно с колегите си от Института по биоорганична химия и биология на гена към РАН. Лекарството съдържа генетично създаден вирус на херпес HSVtk, който убива раковите клетки. В препарата е внедрен и човешки ген, отговорен за производството на цитокин GM-CSF – белтък, стимулиращ имунната защита. 

„Съчетанието от двата гена – на убиец и имуностимулатор, води до унищожаване на раковите клетки и изработването на имунна защита. В резултат умират повече ракови клетки и намалява вероятността от поява на метастази”, твърди Алексеенко. 

По думите ѝ лекарството е без аналог на пазара. Въпреки че вече се появиха някои медикаменти, които съдържат единия от двата гена (HSVtk или GM-CSF), които са в основата и на АнтионкоРАН-М. През октомври Американската агенция за контрол върху лекарствата (FDA) пусна в употреба препарата за лечение на кожен меланом Imlygic на компанията BioVex. В него се съдържа вирус на херпеса от първи тип T-VEC.

В момента учените провеждат предклинични изпитания на АнтионкоРАН-М в Онкологичния институт „Херцен”. Първите резултати показват увеличение с 63% на преживяемостта при животни, подложени на лъчева терапия, съвместно с АнтионкоРАН-М.

„Ние доказахме ефективността на препарата при животни, и в частност показахме, че АнтионкоРАН-М повишава ефективността на лъчевата терапия при рак на главата и шията”, твърди Алексеенко. Според нея предстои в скоро време да се пристъпи към клинични изпитания на лекарството. 

Скъпоструващият път до пазара

Според зам.-генералния директор на фармацевтичната компания Stada SIC Иван Глушков клиничните изпитания и регистрацията на препарата в Русия ще струват межзду 3 и 5 млн. евро. 

„Чуждестранни компании искат да закупят разработката и да проведат изпитания извън Русия. Но ако АнтионкоРАН-М покаже добри резултати при клиничните изследвания, после ще трябва да го внасяме на много по-висока цена. Затова на този етап не смятаме да продаваме разработката”, казва Алексеенко.  

През октомври проектът попадна сред финалистите на фестивала за стартъп предприятия Generation S. Алексеенко сподели, че тя и колегите ѝ вече са получили предложения от потенциални инвеститори. 

„Вече обсъждаме научните данни, резултатите от изследванията и възможностите за партньорство със създателите на АнтионкоРАН-М. Разработките им могат да бъдат използвани за създаването на няколко, дори на много иновативни лекарства”, признава Юлия Байбикова, завеждаща отдела за външни иновации на фармацевтичния гигант Sanofi. Според нея разработваният продукт има големи преимущества – достъпност на производствената технология и възможност за бързото му масово приложение. 

Според Байбикова пред проекта все още стоят няколко неразрешени задачи, в това число изборът на най-ефективна лекарствена форма, както и режимът на дозировка. Окончателният извод за преимуществата и недостатъците на новия лекарствен продукт ще може да се направи, след като се видят резултатите от клиничните изпитания. Но по думите на Глушков основният проблем при лансирането на иновативни препарати е недоверието от страна на лекарите. 

„За да бъдат убедени лекарите в ефективността на новите препарати за лечение на рак, са нужни огромни разходи за маркетинг, възлизащи на десетки милиони евро”, смята Глушков.

"Российская газета". Всички права запазени.