Деветата планета, която откриха изследователите от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, може да бъде кръстена на Дейвид Бауи. Както съобщи за „Руски дневник“ Константин Батигин, феновете на британската звезда вече са подели кампания в интернет. Все пак планетата беше открита само седмица след смъртта на певеца.
Впрочем фактът за съществуването на планетата предстои да бъде потвърден. Според изчисленията на астрономите тя прави пълна обиколка на Слънцето за 10-20 хиляди години. Масата ѝ превишава десетократно тази на Земята и пет пъти – масата на Плутон. Учените вече лансират хипотези как се е появила и предположения какво ново ще научим за Вселената с нейна помощ.
1. Планетата може да е изхвърлена в далечна орбита от Юпитер или Сатурн
Константин Батигин. Снимка: AP
Смята се, че първоначално Слънчевата система се е състояла от четири ядра, от които се образуват Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Възможно е обаче да са били и пет. И тази пета прото-планета, доближавайки се до Юпитер или Сатурн, да е била изхвърлена в далечна орбита.
„Юпитер действително изхвърля множество обекти до границите, а дори и отвъд пределите на Слънчевата система”, твърди Натан Ейсмонт, водещ научен сътрудник в Института за космически изследвания към Руската академия на науките (РАН).
2. Изучаването на деветата планета може да хвърли светлина върху тайната за произхода на Слънчевата система
Кометата 67Р/Чурюмов-Герасименко и мисията до Плутон помогнаха на учените да съберат повече сведения за образуването на Слънчевата система. Деветата планета може да се окаже следваща крачка в тези проучвания.
„Отдалечените от Слънцето тела се движат със скорост 30 пъти по-ниска, отколкото Земята. При тях вероятността за сблъсък с отломки от Космоса е минимална. Затова повърхността на древните тела се съхранява практически в първоначалния си вид. Това може да е някакъв космически прах, образувал се при случайния сблъсък на малки частици или ледове”, пояснява Леонид Ксанфомалити, доктор по физико-математически науки в Института за космически изследвания на РАН.
3. Самите първооткриватели разглеждат деветата планета като ключ към изучаването на други галактики
„Деветата планета се намира в силно елиптична, дългосрочна орбита. Това е огромно изключение за нашата Слънчева система, но е интересно, че е напълно нормално за планети, които обикалят други звезди“, споделя Константин Батигин. „Затова Деветата планета е най-близката ни връзка с извън слънчевия свят“.
4. На Деветата планета най-вероятно няма живот. Или има. Но под друга форма.
Майкл Браун. Снимка: AP
„Тези форми на живот, които наблюдаваме на Земята, там очевидно ги няма“, разсъждава Ейсмонт. „Възможно е да има някакви други форми. Например спътникът на Сатурн Енцлелад е покрит с лед, но под ледения слой има вода и там не е толкова студено. Сега съществува теория, че ако изобщо си струва да се търси живот, то това трябва се прави не на Слънцето, а на по-далечни планети – в студената част на Слънчевата система – като се започне от Сатурн и евентуално се стигне и по-далеч“.
5. Да се намери планета и да се докаже, че съществува, няма да е толкова лесно
В близките няколко години Батигин и Браун се надяват да намерят потвърждение на теорията с помощта на телескопи. Изследователите вече са направили заявка за наблюдение с японския телескоп „Субару“ в обсерваторията „Мауна Кеа“ на Хавай. В същото време експерименталното търсене на планетата е съпроводено от известни трудности, свързани с ниската осветеност на далечните ъгълчета на Слънчевата система.
За Константин Батигин
Батигин е роден в Москва, столицата на Русия. На 8-годишна възраст заминава с родителите си в Япония, където баща му работи в института „Рикен“ (Riken). Шест години по-късно семейството заминава за Калифорния, където Константин завършва училище и постъпва в Калифорнийския университет, Санта Крус. Заедно с Майк Браун работи по разгадаването на вътрешната структура на горещия Юпитер и ранната динамична еволюция на външната Слънчева система. Сега изследванията му са съсредоточени върху планетарната астрофизика.
За Майкъл Браун
Браун е преподавател по планетарна астрономия в Калифорнийския технологичен институт и е във факултета от 1996 година. Специализира в откриването и проучването на тела на ръба на Слънчевата система. Най-известен е с откриването на Ерис – най-масивния обект, откриван в Слънчевата система от 150 г., и обекта, предизвикал дебата и последвалото „понижение“ на Плутон от истинска планета в планета-джудже. През 2006 г. е обявен за един от 100-те най-влиятелнни мъже на земята според сп. „Тайм“ (Time), както и за един от най-влиятелните жители на Лос Анджелис според сп. „Лос Анджелис“ (Los Angeles).
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си