Първата космическа мисия на Русия и ЕС полетя към Марс в търсене на живот

AP
Целта на експедицията „Екзомарс“ е да изпробва технологията за кацане на Марс и да потърси признаци на живот.

На 14 март в 12:31 по обяд от космодрума Байконур към Марс излетя ракетата „Протон-М“ с руско и европейско оборудване на борда. Основната задача на мисията е да открие метан, който може да е признак за наличието на примитивна биологична дейност, както и да изпробва технологията за меко кацане в условията на прахова буря на Марс. 

Датата на старта не е избрана случайно: учените са изчислили, че през март 2016 г. разстоянието между Земята и Марс е най-малко – само няколко десетки милиона километра. 

„В този период се наблюдава т.нар. „прозорец“  разказва пред „Руски дневник“ Игор Митрофанов, ръководител на Отдела по ядрена планетология към Института за космически изследвания към Руската академия на науките (РАН). – Това се случва веднъж на всеки две години и 50 дни. Следващият полет до Марс ще бъде възможен чак през 2018 г., когато ще започне вторият етап от проекта „Екзомарс“. 

Как ще се случи всичко? 

Задачата на 11-те руски и 3-те европейски уреда, монтирани на орбиталния и на спускателния апарат, е да изследват по-детайлно атмосферата на Марс и да потърсят признаци на живот, тоест метан. Наличието на този газ може да е с биологически произход: над 90% от метана на Земята се произвежда от живите организми. 

„Възможно е да намерим оазиси, в които все още да има останки от живи организми, съществували там преди милиарди години“, надява се Игор Митрофанов. 

„Досега всички опити да открием метан се сблъскваха с ограниченията на техниката. Сега към Марс лети апаратура от съвършено различен клас, със 100 пъти по-голяма точност. Този път наистина ще можем да кажем дали на Марс има метан или не, в какви количества и въз основа на това ще можем да направим нашите изводи“, казва Александър Тохимовски, научен сътрудник в Института за космически изследвания към РАН. 

Първият етап на мисията „Екзомарс“ ще продължи около седем месеца и към средата на октомври се очаква тя да достигне Марс. Три дни преди да навлезе в атмосферата на планетата, приземяващото устройство „Скиапарели“ ще се отдели от сондата Orbiter, след което ще започне да се снижава към повърхността на Червената планета. 

Според учените приземяващото устройство „Скиапарели“ ще тества технологията за меко кацане в условията на марсианска прахова буря. Ще се тества поведението на апарата в екстремни условия. 

Партньори по мисия 

Европейско-руската мисия ExoMars-2016 ще струва около 1 млрд евро и включва два етапа ExoMars-2016 и ExoMars-2018. 

В рамките на първия етап Русия осигурява ракетата-носител и половината научни инструменти за орбиталната сонда Trace Gas Orbiter (TGO), докато Европейската космическа агенция (ЕКА) доставя самата сонда и модула „Скиапарели“.

Сондата TGO е оборудвана с два специализирани уреда, изработени в Русия ACS (Atmospheric Chemistry Suite), предназначен за изследване на химическия състав и структурата на атмосферата на Марс, и FREND (Fine Resolution Epithermal Neutron Detector) – неутронен детектор за търсене на водород в замръзналата вода на Марс. Алгоритмите за обработка на данните от анализа на атмосферата са разработени с помощта на Московския физико-технически институт (МФТИ).

„Нашият комплекс ще изследва орбитално атмосферата на Марс – ще мери дистанционно съдържанието на газовете, температурата, облачността подобно на метеорологичните спътници около Земята", обяснява Олег Корабльов, научен ръководител на комплекса ACS. По думите му TGO ще остане на орбита около Марс до 2022 года.

Между Марс и Земята има голямо сходство. Приличат си по годишните времена, по сезонното топене на полярните шапки, дори по снега – вярно, на Марс той е киселинен. И на двете планети има облаци и вода. Денонощието на Марс е с продължителност като земното. Марс е два пъти по-малък от Земята, но тук се намира истинският Олимп, най-високият вулкан в Слънчевата система, издигащ се на 21 км над повърхността на планетата. 

"Российская газета". Всички права запазени.