Къде се прави космическият щит на Русия?

Пьотър Гридин / ТАСС
От август 2014 г. Русия внедрява нова мащабна програма по изграждането в орбита на комплексна система от военни спътници. В случай че бъде реализирана по план, страната ще е сред водещите световни лидери по брой на изстреляните в космоса апарати.

На 13 март от космодрума „Байконур“ бе изстрелян поредният спътник, в чиито задачи е включено детайлно наблюдение на земната повърхност. Апаратът и извелата го в орбита ракета-носител са разработени в Ракетно-космическия център „Прогрес“ – едно от най-големите предприятия на руската военно-космическа промишленост.

От маломерните кораби до шпионските спътници

Ракетно-космическият център „Прогрес“ представлява в момента огромна корпорация, в чийто състав са включени предприятия, дислоцирани в различни руски региони. Освен главния завод и конструкторското бюро, базирани в град Самара край бреговете на Волга, под негово разпореждане се намират производствени мощности в Московския регион, в Рязан и в Казахстан. Всички заедно, те формират огромен разклонен промишлен комплекс, за чийто мащаб говори броят на заетите в него служители – над 20 000 души.

Сред основната произвеждана продукция са космически ракети-носители, самолети за гражданската авиация, маломерни кораби и дори оборудване за дъскорезници. Но най-секретната част от номенклатурата на завода са спътниците. Много от тях, които се използват за научни цели и в граждански сфери, се произвеждат и реализират напълно открито, но всичко, което е свързано с апарати с военно предназначение, много често е покрито с плътна завеса секретност.

Именно инженерите от „Прогрес“ разработиха и внедриха в производство спътниците, формиращи основата на военната орбитална групировка на Русия. Перлата на техните разработки са космическите апарати от типа „Персона“. За това, каква важна роля играят производителите от Самара, говори фактът, че възложител на проекта за спътника се явява главното разузнавателно управление при въоръжените сили на Русия.

Работеща на орбита, отдалечена от земята на 750 км, „Персона“ идва да замени предишните разработки на инженерите от Самара – спътниците „Неман“ и „Кобалт“. Употребата на нови технологии позволи в пъти да се увеличи времето за престой в орбита. Сега то достига до 10 години и по „продължителност на живот“ достигна американските си аналози.

Внедряването в технологичния процес на разработките, усвоени при създаването на „Персона“, позволиха на самарските инженери да създадат на нейна основа принципно нов апарат, който в бъдеще значително ще увеличи възможностите на руската космическа групировка. Спътникът „Барс-М“ с маса от 4 тона не само е почти два пъти по-лек от „Персона“, но и може да фотографира и най-малките обекти с диаметър, по-малък от един метър. Но точните характеристики на „Барс“ са засекретени.

Страници от историята

За годините, откакто съществува, конструкторското бюро на завода в Самара е създало над 20 модела спътника, пригодени за употреба във военната сфера. Но когато е било създавано, предприятието е било предназначено да произвежда съвсем друга продукция. Неговата история е започнала през 1894 г. в Москва, когато е била отворена нова фабрика за велосипеди, която постепенно започнала да усвоява производството на мотоциклети, шейни и автомобили.

Едва в навечерието на Първата световна война акционерното дружество „Дукс“ се захваща с производството на летателни апарати. В периода 1920-1960 г. неговата основна продукция били именно самолетите. Национализираното след 1917 г. предприятие получило името Държавен авиационен завод № 1. През 1941 г. неговите мощности били евакуирани от столицата на бреговете на Волга. От тогава започнала историята на завода в Самара.

Подобно разположение в дълбочина на страната имало редица стратегически предимства. На първо място – безопасността. До голяма степен поради тази причина през 1958 г. самарското предприятие било избрано в качеството му на един от центровете за реализация на съветската космическа програма. Това изисквало пълноценно преустройство на завода – създаването на големи цехове и площадки за изпитания.

Колективът му взема участие във всички руски програми по усвояване на космоса. Многостепенната ракета-носител, извела в космоса апарата с първия космонавт на борда си  Ю.А. Гагарин, е проектирана именно в Самара, както и други 27 типа съветски граждански и военни спътника. След разпадането на СССР предприятието преминава през етапа на конверсията, в хода на която то усвоява производството на номенклатура от гражданска продукция.

Но през последните 15 години военно-космическият дял от неговата дейност отново излиза на преден план. Заводът се сблъсква със сериозни трудности. Например след влизането в сила на западните санкции срещу Русия, влияние оказва недостигът на вносно оборудване за спътниците. Но федералната програма по заместване на вноса дава големи шансове за неговото успешно преодоляване.

"Российская газета". Всички права запазени.