„Октопод“, „Папуняк“ и други космически експерименти

НАСА
Защо на космонавтите им е трудно да стоят на краката си, как се справят с глада в космоса и не губят ли зрението си? „Руски дневник“ разговаря с учени, които се занимават с научни изследвания, свързани с годишната мисия на Международната космическа станция (МКС).

Годишната мисия на МКС, която стартира на 27 март, ще продължи цяла година и ще проведе 19 медико-биологични изследвания. От тях 14 са по руската програма. Космонавтите Михаил Корниенко и Скот Кели ще извършат и два съвместни руско-американски експеримента. Повечето изследвания са насочени към подготовката на човека за дълъг полет и пътешествие към Марс.

Гладът в безтегловност

Някои изследвания, проведени по-рано, показват, че в условията на безтегловност храната не тежи нищо и чувството за глад се появява много често. Както разказа за „Руски дневник“ научният ръководител на експеримента Борис Афонин, при ниска физическа активност и повишено усещане за глад теглото на космонавтите може да се увеличи доста. 

Освен това в космоса се променят и вкусовите усещания. „Това не означава, че соленото ти се струва сладко или кисело. Но тези продукти, които по време на тестовете на Земята се струват вкусни на космонавтите, на кораба вече не им харесват. Космонавтите често се оплакват, че не изпитват удоволствие от храната. От какво зависи промяната на предпочитанията предстои да се изясни“, разказва Борис Афонин.

Когато космонавтите се върнат на Земята, те не налитат на свинското и борша. „Трябва им време за адаптация, защото организмът в началото възприема обичайната земна храна много остро. Това се дължи на факта, че в състояние на безтегловност се понижава тонусът, както и мускулната активност на стомашно-чревния тракт. Това забавя преминаването на храната през организма“, пояснява Афонин.

Според учения това е само общо предположение и целта на експеримента е да изясни кои части от стомашно-чревния тракт са най-силно повлияни от живота в космоса и има ли риск от патологични изменения. В зависимост от резултатите от експеримента ще бъдат разработени средства за профилактика на храносмилателната система чрез по-рационално хранене на космонавтите при дълги полети.

„Октопод“ ще събира кръвни проби

В течение на години ще бъде проследена обмяната на веществата на руския космонавт. На всеки два месеца Корниенко сам ще си взема кръв, която ще се изследва със специален прибор, наречен „Октопод“; ще попълва анкетните данни за потреблението на вода и количеството изядена храна.

Това ще помогне на учените да определят при какви условия на безтегловност се променя хормоналният и имунният статус на човека. „Даже малки изменения на хормоналния статус могат да повлияят на работоспособността на космонавта“, пояснява Галина Василева – водещ научен сътрудник в Института по медико-биологични проблеми към Руската академия на науките.

Друг важен фактор е хипер-хидратацията т.е. преразпределението на течностите в организма и в частност в кръвта. „В състояние на безтегловност големи обеми кръв се преместват от долната част на тялото към главата. Органите, най-вече сърцето, започват да работят в усилен режим. За да се адаптира към ситуацията, организмът започва да се избавя от излишните течности. Заради това в първата част на полета при космонавтите се наблюдава увеличена диореза“, разказва Галина Василева.

Обратното явление може да се наблюдава след приземяването. С връщането на гравитацията кръвта рязко слиза в долната част на тялото и космонавтите трудно стоят на краката си. Изследователите ще помогнат в бъдеще да се облекчи и ускори периодът на адаптация и в Космоса, и на Земята.

Дишане чрез апарат

Експериментът „Папуняк“, посветен на изучаване на дихателната система, също е свързан с ефекта на хипер-хидратацията. Той ще се проведе за първи път в условията на безтегловност. Увеличеният приток на кръв към горната част на тялото повишава вътрешночерепното налягане, което може да се окаже една от причините за отслабването на зрението, от което се оплакват космонавтите.

Космонавтите в безтегловност изпитват почти същите усещания като човек, увесен с главата надолу.

Дишането чрез специални апарати позволява да се разреди налягането в гърдите и да намали притокът на кръв към главата, обяснява лабораторният директор Александър Суворов. „В условията на безтегловност дихателните мускули отслабват; същото се случва и с мускулите на краката. Апаратът позволява да се диша по-леко. В тези условия маската създава допълнително натоварване при вдишване и служи за своеобразен тренажор“, обяснява Суворов.

"Российская газета". Всички права запазени.