Учени откриха уникални антибиотици в древните пещери на Сибир

Alamy/Legion Media
Сибирски биолози откриха в древни пещери нови природни антибиотици. Според учените те могат да се борят с бактериите и гъбичките, резистентни към съществуващите лекарства.

Учени-биолози откриха неизвестна субстанция в пещерата Голяма Орешная на 130 км от Красноярск в Сибир. Все още не е ясно какво представяла този светъл гъст слой: или е продукт от жизнената дейност на микроорганизми, или е особена форма варовиков пласт.

Учените нарекоха находката си „лунно мляко“. То има странни свойства: ако размачкаш парче от него, става меко като пластилин. Но най-важното е, че неясната структура съдържа група бактерии, синтезиращи антибиотици. 100 от общо 120-те получени съединения са неизвестни за науката до момента. 

Откритието е на учени от Научно-изследователския институт (НИИ) по биология към Иркутския държавен университет (ИГУ). Преди да се отправят на нова експедиция, те разказаха подробности.    

Всичко започва от ракообразните 

Сибирските учени търсят природни антибиотици от 2013 година. „Започнахме от дълбоководните байкалски ракообразни с предположението, че бактериите допринасят за тяхната устойчивост в борбата с патогенните микроорганизми и паразитите разказва Денис Аксьонов-Грибанов, старши научен сътрудник в НИИ по биология към ИГУ. – После започнахме да изучаваме различни екстремни местообитания на бактериите: отдалечени участъци в пещери, организми на най-простите подземни безгръбначни и други същества, които са еволюирали милиони години в условията на пълна или частична изолация и затова не са се сблъскали с околната среда, променена от човека“.

В пещерата Голяма Орешная с дължина 58 км интересът на учените е предизвикан от наслояванията по стените. Те проверяват субстанцията за наличие на бактерии и отделят няколко активни щама. „Усетът не ни подведе казва Денис Грибанов. – После взехме образци от „лунно мляко“ и в други пещери. Сега в пет пещери е събрана колекция от щамове, всяка от които е уникална“.

Пещерите – белите петна на планетата

Защо пещерите в Сибир се оказват богати на перспективни бактерии? „Работата е там, че пещерите са белите петна на планетата обяснява проф. Максим Тимофеев, директор на Института по биология към ИГУ. – Те могат да се сравнят с гигантски „консерви“, които в продължение на милиони години са събирали в себе си информация за геоложките процеси, протичащи на Земята, включително за климата, за отдавна измрели животни и растения“. 

Например пещерите на Тажеранската степ са се образували във времената на зараждане на езерото Байкал, т.е. преди повече от 25-30 млн. години. Както отбелязва Тимофеев, пещерите са местообитание на уникални организми, приспособили се към живот в пълна изолация от външния свят, при липса на светлина, а често и в студ. Сибирските пещери са достатъчно студени – температурата там е само +2-4C.

„С всяка година става все по-трудно да се намерят в природата зони, където да не се усеща намесата на човека. Но пещерите в този смисъл остават огромни подземни научно-изследователски полигони. Само че скритата в тях информация е недостъпна за „непосветените“. За да се стигне до тях, са нужни специална екипировка и подготовка. За туристите е много опасно“, смята Тимофеев.

Дългият път от бактерията до лекарството 

Според учените отделените от тях от „лунното мляко“ съединения са активни против бактерии и гъбички, например срещу причинителя на кандидозата. „Много е важно и това, че те потискат активността на Ешерихия коли, резистентна към известните и широко разпространени антибиотици Канамицин и Ампицилин пояснява Аксьонов-Грибанов. При това новото съединение не потиска растежа на безопасните и полезни гъбички, което увеличава шансовете за успешно провеждане на предклинични и клинични проучвания, тъй като съединението, потискащо растежа на „всичко“, със сигурност ще бъде токсично за човека“.

По думите на учените пътят от първите научни резултати до патентования препарат ще отнеме около 10-12 години. „В производството на лекарствени препарати действат стриктни регламенти. Бюджетът за изпитания на новия лекарствен препарат от нулата струва не един милион долара“.   

Текстът е по материали от списание „Огоньок“.
http://www.kommersant.ru/Doc/2967043

"Российская газета". Всички права запазени.