Някои технологии, които могат да помогнат на италианския хирург Серджио Канаверо успешно да присади глава на руския програмист Спиридонов, който от детството е прикован към инвалидна количка, са се появили още по съветско време. Други са в процес на разработка.
Синята кръв като компенсатор на загубата на кръв
Според Канаверо успехът на операцията почти на 100% зависи от руския препарат „Перфторан“. Този заместител на кръвта ще помогне да се реши въпросът с мащабната загуба на кръв при отделянето на главата от тялото.
„Перфторан“ е създаден през 1980-е години от Феликс Белоярцев – биофизик от Института по теоретична и експериментална биофизика при Руската академия на науките (РАН). Заради цвета си препаратът е наричан и „синя кръв“. Той притежава добри газотранспортни функции и висока степен на проникване и в най-отдалечените капиляри на организма.
На Канаверо му предложили да използва „Перфторан“ от института, където той е създаден. В момента учените тестват препарата при трансплантацията на животински глави.
Донорът на съдове
Съдовият хирург-трансплантолог Анатолий Трошин предложи нов метод за спасяване живота на Валерий, ако нещо не потръгне както трябва. В момента Канаверо и Спиридонов, който лично познава Трошин, разглеждат възможността за прилагането му.
Трошин предлага главата, отделена от тялото, да бъде поставена в специален контейнер, подобен на скафандър на космонавт. След това тя може да бъде свързана с кръвоносната система на донора, който вероятно ще е роднина на Спиридонов. „Този съд трябва да е с външна форма, удобна за поставяне и постоянно носене на тялото на доброволния донор на кръв“, пише Трошин.
Ще се получи един вид ефект на сиамските близнаци. Специални датчици ще позволят в кръвта да бъдат доставяни имунодепресанти, които защитават главата. Обработената от главата кръв, преди да бъде върната на донора, ще може да бъде пречистена с помощта на филтър.
Трошин е описал своя метод не само в научни статии. Той издаде вече трети научно-фантастичен роман за трансплантации, който се нарича „Възможно и необходимо ли е присаждането на глава?“
„Невъзможно е да се предвиди развитието на психологическа несъвместимост между главите“, смята Трошин. „Проблемът може да бъде решен само с помощта на многократна смяна на донорите-носители, докато бъде подбрана психологически най-съвместимата двойка“.
Реанимация след присаждането
В Централния институт по травматология и ортопедия „Н.Н. Пирогов“ (ЦИТО) се провеждат опити по възстановяване функциите на повреден гръбначен мозък с използването на магнитни наночастици. Ако бъдат вкарани в организма и поставени в магнитно поле, те ускоряват срастването на повредените нервни израстъци – аксоните.
Към този момент вече мишки с повреден гръбначен мозък, в чийто организъм са вкарани наночастици – след няколко седмици те възстановяват своята подвижност.
Освен това професорът по травматология и ортопедия от ЦИТО Георгий Степанов предлага при присаждането да се използват собствените съдове на болния и нерви от други тъкани на неговото тяло. Той е на мнение, че с това се избягва проблемът с отхвърлянето на донорското тяло. Научната група на професора получи патент и вече е оперирала успешно 162 болни.
Впрочем по думите на Валерий Спиридонов засега институтът не е взел решение дали ще си сътрудничат.
Главата – руска, тялото – китайско?
Засега да участват в експеримента на Канаверо са се съгласили Виетнам, Южна Корея и Китай. Нито една руска клиника не е готова да поеме отговорност. Пречи и сложното руско законодателство.
Междувременно самият Спиридонов предпочита операцията да е в Русия: за присаждането е необходимо тялото на човек от същата раса. Например представителите на монголоидната раса, тоест азиатците, са с друга кожа, по-малко окосмяване, потните жлези са устроени по друг начин.
„Засега за операцията ми в Русия не е осигурено нито място, нито финансиране. Ако въобще през 2017 г. се проведе операция, то тя най-вероятно ще бъде в Китай. Страната вече много е напреднала в това отношение“, казва Спиридонов. Китайските учени вече са провели над 1000 експеримента с мишки, маймуни и човешки трупове.
Спиридонов страда от синдрома на Вердинг-Хофман – постепенна атрофия на мускулите и нервите на гръбначния мозък. От детството си той е прикован към инвалидна количка. Обикновено хората с подобна диагноза живеят не повече от 20 години. Сега Валерий е на 32 години и не може да вдига предмети, които са по-тежки от мобилен телефон.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си