През последните 18 месеца делът на руски лекарства на вътрешния фармацевтичен пазар е нараснал от 24 на 28,5%, каза руският министър на промишлеността и търговията Денис Мантуров на заседание на правителствената комисия по износа на 8 юли. В същото време вносът на лекарства чуждо производство е спаднал с 8,5%.
„Значителен обем на вноса има при 526 лекарства. В следващите две години обаче над половината от тях ще бъдат заменени с еквиваленти руско производство“, каза Мантуров.
В същото време изпълнителният директор на медицинския технопарк в Новосибирск Екатерина Мамонова посочва, че руските потребители все още предпочитат вносни лекарства. Според нея това се дължи на факта, че потребителите не са запознати с качеството на лекарствата местно производство.
„Важно е не само да се правят качествени продукти, но също да се казва на потребителите, че те са ефективни. Много руски производители не оценяват факта, че понякога цената за представяне и реклама на иновативни продукти е по-висока от цената за направата им“, каза Мамонова на форума в Новосибирск.
Да се обединим, за да победим
Евгений Журавльов от Уралския биомедицински клъстер е убеден, че ситуацията с представянето на руски иновативни лекарства на пазара може да бъде обърната с помощта на професионалните асоциации.
„Руските учени нямат опит да изведат една идея чак до крайния потребител. Те постигат добри резултати в проучванията си, които след това с години събират прах по лавиците на библиотеките“, каза Журавльов. Точно на една такава „прашасала лавица“ неговият клъстер открил антивирусното лекарство „Триазавирин“, което действа ефективно срещу 15 вида грип. Лекарството вече е в производство.
В момента клъстерът обединява 30 участници, включително 12 производствени компании за лекарства и медицинско оборудване. Една от основните иновативни области, в които се работи, е разработването на средства за защита на хора, страдащи от бъбречни заболявания, казва Журавльов. „Благодарение на работата ни Урал и още няколко региона вече са успели да прекратят зависимостта си от чужди доставчици на оборудване и лекарства за диализа“, добави той.
Медицински клъстер е основан и в руската „силиконова долина“ Сколково. Държавният бюджет е отделил $1,5 млн. за създаването му. Проектът включва редица медицински центрове, инфраструктура и специални помещения за офиси и частни изследователски компании.
Къде има търсене на руски лекарства?
След като изпълнят плановете си за заместване на чуждите лекарства с местни, руските фармацевтични компании смятат да разширят дейността си в чужбина. „Проектът ни е планиран за 20-30 години – казва Мамонова за новосибирския медицински технопарк, създаден през 2010 година. – Първата фаза е заместването на вноса; възнамеряваме да развием тази сфера до 2018 година. След това ще се преместим на международния пазар“.
Технопаркът работи в три приоритетни области, в които има потенциал за успех, продължава тя. Те са: травматология, неврохирургия и рехабилитационна медицина. „Основният ни фокус е върху конструирането на изкуствена тъкан, която да заличава различни дефекти“, каза Мамонова пред „Руски дневник“.
Технопаркът развива технология за моделиране на фрагменти на черепните кости, които могат да бъдат отпечатвани на 3D принтер. „В бъдеще се замисляме за различни пазари. В момента работим повече с Европа, що се отнася до технологичния обмен“, обяснява Мамонова.
Уралският биомедицински клъстер планира международна премиера на антивирусния препарат „Дезитол“, който няма еквивалент по целия свят. Веднъж нанесен, след изсъхването му, той сформира тънка, полимерна, антибактериална коричка.
„Приоритет са ни страните от Югоизточна Азия. Те са по-освободени, когато става въпрос за лекарства от Русия“, каза Журавльов за „Руски дневник“. „Дезитол“ унищожава вируса ХИВ, както и различни микроби и патогенни гъбички по кожата. Инвестицията в това лекарство възлиза на $5 милиона.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си