Топ 3 на руските оръжия през XXI век

Армата на ул. „Тверская“ по време на подготовка за Парада на Победата през 2015 г., когато танкът беше представен за пръв път.

Армата на ул. „Тверская“ по време на подготовка за Парада на Победата през 2015 г., когато танкът беше представен за пръв път.

Сергей Фадеичев / ТАСС
Русия, която в историята си е преживяла много войни, е известна с традициите си в областта на производството на оръжие. „Руски дневник“ ви представя трите най-авангардни оръжейни системи, които ще се асоциират с руската отбранителна промишленост през първата половина на XXI век.

Във въздуха: ПАК ФА

Разработката на новия самолет започна през 2002 г. в КБ „Сухой“. На 21 февруари 2014 г. първият готов самолет бе предаден на армията за провеждане на държавни изпитания.

ПАК ФА се отличава принципно от предшественика си. Новият самолет се отнася към тежкия клас, но неговата тежина е значително по-малка, отколкото може да се очаква, защото за изработката му масово са използвани композитни материали, чиято маса е 25% от общата тежина на празния самолет, а по площ на заеманата повърхност се равнява на 70%.

Двигателят на самолета му позволява да развива свръхзвукова скорост без да се използва режима на форсаж, а авиониката с РЛС „Белка“, окомплектована с Активна фазова антенна решетка (АФАР), му помага едновременно да следи 4 наземни и 30 въздушни цели и да обстрелва 8 от тях. Самият самолет пък е скрит от радарите на противника с помощта на радиопоглъщащите материали на конструкцията и на покритието на планера.

Дори катапултът на самолета е от ново поколение. Вграденият в него компютър в автоматичен режим анализира скоростта на самолета, височината на полета, ъглите на тангаж и крен, ъгловата скорост, ръста и теглото на пилота.

Само в първоначалния етап Русия планира да закупи 60 такива самолета, които започнаха да постъпват на въоръжение през 2016 г.

На земята: Армата

Опитът от бойните действия в чеченската война показа, че съветските танкове идеално подхождат за масовите армии, но в условията на локален конфликт не се държат толкова уверено. Заради компановката на танка Т-72/90, екипажът не е отделен от боеприпасите и при тяхна детонация няма шансове да оцелее.

Всичко това бе отчетено при разработката на новата машина. Т-14 „Армата“, който беше представен през май 2015 г. на Парада на Победата, въплащава в себе си целия опит на руското танкостроене. Според информацията, достигнала до медиите, новият танк има 125 мм оръдие (с възможност да бъде монтирано и 152 мм), куполът е необитаем, картечницата има възможността да се презарежда дистанционно, екипажът е разположен в редица и поставен в бронирана капсула, отделна от отсека с боеприпаси. „Армата“ разполага дори и със собствена РЛС, която ще му позволи да следи до 40 динамични и 25 аеродинамични цели и да контролира територията в радиус от 100 км. Има информации, че през 2015 г. във войските са постъпили малко повече от 30 танка Т-14.

Във водата: Борей

Морската съставляваща на ядрената триада, заради по-ниската си уязвимост, представлява гаранция за ответен ядрен удар и за възпиране на враговете на Русия. Но въвеждането в строя на новите стратегически ракетоносци за ВМФ на Русия забележимо се проточи. Основната причина за това е отказът от почти готовата 100-тонна ракета на твърдо гориво „Барк“, за която бяха предвидени подводниците от проект 955 „Борей“. В същото време, на флота спешно му трябваха нови „стратези“. Тогава през 1998 г. се взело решение бързо и, най-важното, евтино, на база ракетата „Топол-М“, да се създаде морската „Булава“.

По време на първите изпитания „Булава“ среща значителни трудности, но през последните години ракетата все пак я „научиха да лети“.

Подводниците от проект 955 „Борей“ имат способността да нанасят удари с „Булава“ из под ледовете на Арктика, където няма надводно корабоплаване, което затруднява откриването на подводниците не само от спътници, но и от кораби, което значително усложнява прихващането на ракетите в началния етап на полета. Освен това, подводницата стана и „по-тиха“ в сравнение с предшествениците си, и се научи да стреля от под водата „в движение“.

Държавната програма предвижда да бъдат произведени общо осем атомни подводници от този тип, от които вече се строят три: „Княз Владимир“, „Княз Олег“ и „Княз Суворов“. Много вероятно е някои от тях да се изграждат по обновения проект „Борей-А“. Говорейки за него, Игор Вилнит, директор на ЦКБ „Рубин“, в което се проектират подводните лодки, заяви пред пресата, че „това ще бъде „Борей“ с някои допълнения“.

"Российская газета". Всички права запазени.