„Глобалното затопляне ще разшири полето на разпространение на вирусите“

Могат ли в Арктика да се появят нови вируси заради глобалното затопляне?

Михаил Шчелканов: При разтопяването на вечно замръзналите земи на повърхността могат да се окажат жизнеспособни реликтови микроорганизми, включително и патогенни за човека и животните.
Глобалното затопляне ще доведе до разширяване на територията на разпространение на вирусите и до увеличаване на преносителите им. Вече има видоизменение на взаимните връзки в паразитните системи, като това се случва във всички климатични пояси. Например Кримската-Конго хеморагична треска и треската от Западен Нил постепенно се преместват към средната ивица.

Северната граница на територията на разпространение на кърлежовия енцефалит също бавно „плува“ на север. Променя се поведението на преносителите на инфекцията. Същите комари с повишаването на температурата стават по-агресивни, отместват се циклите им на развитие и се увеличава техният брой.

На какво са способни вирусите?

М.Ш.: Те могат да поразяват представителите на всички царства на живата природа. Познати са дори вируси, които паразитират върху други вируси. Мащабът е грандиозен. Вирусите влияят активно върху процесите на климатичните промени на Земята: цяла редица вируси регулират броя на популацията на фитопланктона, който е източник на кислород. Това е много по-опасно от „съживяването“ на вируси при разтопяването на вечно замръзналите почви.

Русия има нужда от свой план за адаптация към климатичните промени

Може ли човечеството да се справи по някакъв начин с вирусите?

М.Ш.: Можем само да намалим неблагоприятните последици. Човечеството досега не е победило нито една природно-огнищна инфекция, въпреки всички успехи в биологията и медицината. Те могат да бъдат унищожени, само ако се унищожи природната среда. Друг въпрос, който ние далеч не напълно сме изследвали, са съществуващите екосистеми. Освен това далеч не всички съществуващи патогени са ни известни.

Правят ли се в Русия изследвания в тази област?

М.Ш.: В Съветския съюз имаше широкомащабна система за мониторинг на Северна Евразия. Тогава науката не можеше да идентифицира откритите вируси, затова ги замразяваха в хладилници с ниска температура в Държавната колекция на вируси. С разпадането на страната тази работа спря. През 2010 г. обаче бе създаден проект за реанимация на тези вируси и за идентифицирането им.

Тогава ние успяхме да открием над 20 неидентифицирани по-рано вируса. Всички тези вируси описахме отначало в обширна поредица научни статии в списанието „Въпроси на вирусологията“ („Вопросы вирусологии“), а след това и в нашата монография Зоонотични вируси в Северна Евразия. Таксономия и екология“. („Zoonotic Viruses in Northern Eurasia. Taxonomy and Ecology“).

А имаше ли нови експедиции?

М.Ш.: През 2015 г., след 25-годишно прекъсване, Далекоизточният федерален университет и Далекоизточното отделение на Руската академия на науките възобновиха изследванията на остров  Тюлений в акваторията на Охотско море. На тази малка скала липсва вода и поради това няма постоянно заселени хора и хищници. Затова пък има популации на птици, акари и перконоги.

През 2016 г. планираме нова голяма експедиция на Шантарските острови, а от 2017 г., надявам се, ще започне финансирането на нашия проект по изучаването на биологичното разнообразие на малките острови от Курилския архипелаг. Убеден съм, че ще открием десетки нови вируси.

И досега в Русия действа една от най-добрите системи в света за гарантиране на биологична сигурност. Това обаче не означава, че можем да почиваме на лаврите и да се откажем от непрекъснато усъвършенстване.

Как да се спасим от вируса Зика по време на Олимпиадата в Бразилия?

"Российская газета". Всички права запазени.