Руските "убийци на самолетоносачи" вземат под контрол моретата

Владимир Ларионов / ТАСС
В началото на октомври руски военни анализатори съобщиха, че група конструктори, работещи към ВМФ, привършва с разработката на принципно ново скоростно торпедо.

Широко известното "Шквал", което дълго време държеше почетното първо място по скорост и разрушителна сила на заряда, скоро ще отстъпи мястото на си на торпедото "Хищник".

Засега няма конкретна информация за това, какво представлява новото торпедо и какви са техническите му характеристики – проектът е засекретен. Известно е само, че с неговата разработка се занимава конструкторското бюро "Електроприбор", което е специализирано в производството на авиационна техника. Това обстоятелство не е случайно, защото фактически се създава не просто торпедо, а подводна ракета, чийто двигател до голяма степен си прилича с авиационните аналози. Със сигурност може да се говори само за това, че "Хищникът" ще превъзхожда по основни показатели знаменития си предшественик – торпедото "Шквал".

Подводният рекордьор

Проектното задание за разработка на принципно ново торпедо, способно да носи ядрен боен заряд, е възложено в СССР още през 70-е години. Създаденото въз основа на него торпедо "Шквал" е прието на въоръжение през 1977 г., но независимо от почтената му възраст, то и до ден днешен си остава световен рекордьор сред подводните снаряди. Скоростта на обикновеното торпедо не надвишава 140 км/ч, което дава възможност на кораба, попаднал под прицела му, да направи маневра и да избегне поражение. А "Шквал" практически не оставя никакви шансове на противника. Неговата скорост е почти три пъти по-висока от тази на стандартното торпедо. А това означава, че целта има три пъти по-малко време, за да извърши маневра. Имайки предвид реалностите на морския бой, това практически означава неизбежно попадение.

Тайната на скоростта на "Шквал" се крие в специалния му двигател на твърдо гориво. Ако обикновеното торпедо набира скорост благодарение на въртящите се перки, то "Шквал" използва реактивна тяга. Специалната конструкция на двигателя позволява да се постигне уникален физически ефект. Около движещото се торпедо се образува въздушна кухина, благодарение на която снарядът се придвижва във вакуум при минимално съпротивление на водата.

"Шквал". Снимка: ИА "Оружие России", Анатолий Соколов "Шквал". Снимка: ИА "Оружие России", Анатолий Соколов

Торпедата "Шквал" и до ден днешен си остават един от най-засекретените модели от продукцията на руския ВПК. Независимо от това, че се експлоатира почти четиридесет години, редица негови технически характеристики остават тайна и до момента. Неслучайно в началото на века именно проектната документация на "Шквал" бе в центъра на шпионския скандал, в който бе замесен американският бизнесмен Едмънд Поуп. Впрочем болшинството от опитите торпедото да бъде възпроизведено зад граница, търпят неуспех. Едва през 2005 г. на въоръжение във ВМФ на Германия се появи подводна ракета, близка по характеристики до "Шквал". Но тя не успя да го надмине по скорост.

Наследството от Студената война през XXI век

Както и много други образци военна техника, създадени по време на Студената война, "Шквал" надживя с много години съветско-американското противопоставяне. Навремето то е създавано като съветски отговор на развитието на американската корабна ПВО. Съветската авиация трудно можела да мери сили с мощния флот на САЩ и реактивните торпеда възникнали като ноу-хау, призовано да компенсира тази слабост. "Шквал" и сега е популярно като ефективно средство за борба с военноморските сили. Още през 1992 г. руските конструктори разработиха специална експортна версия на торпедото. До известна степен то отстъпва на оригиналния образец по скорост и далекобойност, но при всички положения превъзхожда чуждите аналози.

Въпреки всичко, потенциалът за усъвършенстването на "Шквал" е значителен. Далекобойността му е относително малка, съответно и максималната дълбочина на потапяне на носителя, осъществяващ изстрелването. Това прави подводницата, въоръжена с "Шквал", уязвима за активната отбрана на противника. Носещото се с огромна скорост торпедо създава шум, който позволява то да бъде разпознато. Най-накрая, то няма система за самонасочване. Всичко това очевидно е взето под внимание при разработката на "Хищник". Това, което преди 40 години е било технически невъзможно, в наши дни е напълно осъществимо.

"Российская газета". Всички права запазени.