Сергей Корольов: 7 основни постижения на човека, изпратил Гагарин в космоса

Сергей Корольов, съветски учен и конструктор в областта на ракетостроенето и космонавтиката.

Сергей Корольов, съветски учен и конструктор в областта на ракетостроенето и космонавтиката.

РИА Новости
Световната космонавтика и до ден днешен развива идеите на Корольов, а съветските космически постижения без него са просто немислими.

1. Пилот и конструктор

Казано на съвременен език, Корольов с лекота може да бъде определен като вундеркинд, защото първите си успешни разработки той осъществява още като ученик. На 17 години представя проект за безмоторен самолет, а вече като студент в института (през 1926 г. Корольов се прехвърля от Киев в знаменитото Московско висше техническо училище "Бауман") той проектира първия в СССР планер, предназначен да изпълнява фигури от висшия пилотаж, в частност и мъртъв възел, което е успешно демонстрирано от съветския ас Василий Степанчонок. Самият Корольов, притежаващ удостоверение за пилот, не успява да изпълни фигурата заради заболяване.

2. Циолковски и ракетната техника

За Корольов е достатъчна една среща със създателя на теоретичната космонавтика Константин Циолковски в дома му в Калуга, за да пренасочи интересите си към реактивното движение. През 1930-те години Корольов, съвместно с други единомишленици, основава Групата за изучаване на реактивното движение (ГИРД), която след това прераства в Реактивен научно-изследователски институт.

До 1938 г. с участието и до голяма степен под ръководството на Корольов са създадени първите съветски балистични ракети с течно гориво, крилати ракети (зенитни и далекобойни), разработени са проекти за ракети за далечно действие, авиационни ракети и зенитни ракети на твърдо гориво. На 27 юни 1938 г. Корольов е арестуван по обвинение във вредителство.

3. Бомбардировачи в затворническите конструкторски бюра

Осъден на 10 години в изправително-трудов лагер, Корольов е изпратен в Колима и във Владивосток, но през лятото на 1940 г. е съден повторно и след присъдата (този път за 8 години) е оставен в Москва и изпратен в специализирания затвор на НКВД ЦКБ-29. Той е ръководен от четирима, също осъдени, главни конструктори, в това число и Андрей Туполев – знаменития авиоконструктор и бивш научен ръководител на Корольов в Бауманския институт. Именно в ЦКБ-29 е създаден най-добрият (от гледна точка на технически характеристики) съветски бомбардировач Ту-2 и пикиращият бомбардировач Пе-2, най-разпространеният в масово производство. През 1942 г. Корольов е прехвърлен в Казан, където продължава работата си над ракетните двигатели.

Сергей Корольов с първото куче, летяло в космоса. 8 май 1960 г. Снимка: РИА "Новости"Сергей Корольов с първото куче, летяло в космоса. 8 май 1960 г. Снимка: РИА "Новости"

4. Балистичните ракети

След две години, по лична заповед на Сталин, Корольов е освободен предсрочно и присъдата му е отменена (но е реабилитиран едва през 1957 г.). През 1946 г. е назначен за главен конструктор на Особеното конструкторско бюро-1 (ОКБ-1) в подмосковското градче Калининград (днес Корольов). Основната задача на бюрото е да създаде аналог на немската ракета Фау-2, но тъй като всички чертежи били изгубени, разчетите трябвало да се направят наново.

През 1948 г. са проведени първите летателни изпитания на Р-1, но може да се каже, че Корольов се занимава паралелно с разработката на няколко поколения ракети. През 1954 г. е завършена работата над Р-5 – първата балистична ракета с ядрен заряд, а след две години в конструкторското бюро на Корольов е създадена първата двустепенна междуконтинентална балистична ракета Р-7, способна да достави ядрен боен заряд практически във всяка точка на планетата. Именно тя открива перспективата за покоряване на космоса и ляга в основата на всички съществуващи и в момента ракети-носители.

Авиоконструктор Борис Черановски и пилотът Сергей Корольов (отдясно) до планера БИЧ-8. Снимка: РИА "Новости"Авиоконструктор Борис Черановски и пилотът Сергей Корольов (отдясно) до планера БИЧ-8. Снимка: РИА "Новости"

5. Появата на спътника

Още преди началото на летателните изпитания на ракетата Р-7, група конструктори от бюрото на Корольов предлага да се изведе в орбита изкуствен спътник на Земята, а властите одобряват предложението. На базата на бойната ракета Корольов разработва система от три- и четиристепенни носители. На 4 октомври 1957 г. първият в историята на човечеството изкуствен спътник на Земята, наречен просто "Спътник-1", е изстрелян в орбита. След още две години автоматичната станция "Луна-1" става първият ръкотворен обект, който осъществява космическо прелитане, а вимпелът на СССР е доставен на повърхността.

6. Първите космически полети

Неуморимата енергия на Корольов не пресъхва и в началото на първата половина на 1960-те години под негово ръководство са осъществени множество космически пробиви. На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек, летял в космоса; през 1962 г. е проведен съвместен полет на двата космически кораба "Восток-3" и "Восток-4"; през 1963 г. в космоса за първи път излита жена – Валентина Терешкова (след нея СССР и Русия допускат до полет само три жени). През 1964 г. в полет е изпратен новият кораб "Восход" и за първи път екипажът се състои от трима души. И накрая, на 18 март 1965 г., Алексей Леонов става първият космонавт, излязъл в открития космос.

Героят на Съветския съюз и пилот-космонавт Юрий Гагарин и два пъти Герой на социалистическия труд, носител на ордена "Ленин" и академик Сергей Корольов. 5 февруари 1961 г. Снимка: РИА "Новости"Героят на Съветския съюз и пилот-космонавт Юрий Гагарин и два пъти Герой на социалистическия труд, носител на ордена "Ленин" и академик Сергей Корольов. 5 февруари 1961 г. Снимка: РИА "Новости"

7. Проектите за орбитална станция и кацане на Луната

Може би ако съдбата се бе разпоредила по друг начин, Алексей Леонов щеше да стане и първият съветски космонавт, стъпил на Луната (такава е била ролята му в пилотираната лунна програма), но поради липсата на единно ръководство разработката се движи бавно. През 1966 г. Корольов умира от заболяване, а след няколко години Брежнев закрива програмата. Друга идея на Корольов, която го вълнува в последните му години, е създаването на орбитална станция, в която космонавтите биха могли дълъг период от време да живеят и работят без скафандри. Стъпка към реализацията на този проект става разработката на новия кораб "Съюз", в който е предвиден битов отсек. За съжаление, Корольов не успява да доживее до първото изстрелване на кораба през 1967 г.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.