Дали Як-141 е "бащата" на F-35B?

Lockheed Martin
Разработчиците на F-35B може и да са заимствали много от характеристиките на съветския самолет, но бомбардировача на "Локхийд Мартин" остава уникален модел.

Когато става дума за военни самолети с вертикално излитане и приземяване, разработени за първи път през 1960-те години, малко са изтребителите с толкова много общи черти като съветският Як-141 и американският F-35B.

F-35B е показан близо 12 години след Як-141. Дали пък американският изтребител с вертикално излитане и приземяване, разработен през 1990-те, не е копие на съветския военен самолет? "Руски дневник" се опита да разбере.

Концепцията на самолетите с вертикално излитане и приземяване

Със способността си да излитат от малки платформи и да "висят" във въздуха, за времето си самолетите с вертикално излитане и приземяване обещават да се превърнат в нов крайъгълен камък за развитието на военната авиация.

Най-ярките и най-успешни разработки (които не са без недостатъци) са британският "Бритиш Аероспейс Сий Хариър" (British Aerospace Sea Harrier), Як-141 и F-35B.

Як-141 е разработен за първи път в Съветския съюз през 1970-те години. Тъй като в СССР не разполагат с големи самолетоносачи като в САЩ, властите искат да създадат военен самолет, който да излита от малки платформи като например вертолетни площадки и противолодъчни кораби от Проекта 1123 като "Москва", "Ленинград" и "Киев".

Як-141 надминава предшествениците си (Як-36 и Як-38) и чуждестранните си конкуренти ("Хариър", "Дасо Мираж IIIV") и се включва в надпреварата за най-добър военноморски самолет с вертикално излитане и приземяване.

Външната прилика между F-35B и Як-141 е много голяма. Снимка: Ken Videan/wikipedia.orgВъншната прилика между F-35B и Як-141 е много голяма. Снимка: Ken Videan/wikipedia.org

Съдбата обаче не е на страната на съветската машина. Многобройните инциденти, разпадането на Съветския съюз и последвалото прекратяване на финансирането слагат край на проекта. Изтребителят има четири прототипа, но така и не влиза в серийно производство.

През 1995 г. американският оръжеен производител "Локхийд Мартин" предлага да си сътрудничи с проектантското бюро "Яковлев" (разработчик на Як-141). Договорът приключва след една година, но е крайъгълен камък, тъй като е първият случай на военнотехническо сътрудничество между бившите непримирими врагове.

"Локхийд Мартин" получава от бюрото "Яковлев"цялата техническа документация за Як-141.

Малко след това САЩ изкарват прототип на изтребител с вертикално излитане и приземяване, наречен по-късно F-35B. Той поразително прилича на съветския Як-141.

Прилики и разлики

Дизайнът и конструкцията на Як-141 и F-35B са почти идентични. Разположението на отделението с вентилаторите и разположението на опашните греди спрямо подемния двигател е едно и също и в двата самолета.

Вертикалното излитане на F-35 обаче се различава доста от руския самолет.

Як-141 излита вертикално, защото има три турбореактивни двигателя: А Р79В-300 с подвижна дюза и два подемни РД-41 двигателя, разположени в отделението зад пилотската кабина.

Дизайнерите на F-35B прилагат сравнително проста и ефективна схема с помощта на "студен" подемен вентилатор, чиято трансмисия се задвижва от подемен двигател с въртяща се дюза.

Военно-техническото сътрудничество между "Локхийд Мартин" и "Яковлев" през 1990-те без съмнение изиграва роля в създаването на F-35B. Американците вземат много от своите съветски колеги. Да се нарече F-35B копие на Як-141 обаче би било преувеличено. F-35B е уникален модел.

Има ли бъдеще за самолетите с вертикално излитане и приземяване

За да може самолетите с вертикално излитане и приземяване да се превърнат в постоянен елемент за руските Въздушно-космически сили, е необходима по-напреднала технология.

Тези самолети имат безспорни предимства, като например възможност да излитат и да се приземяват на площ, не по-голяма от размерите на самия самолет, и способността им да "висят" във въздуха, а след това да завият и да отлетят встрани.

Отрицателните фактори обаче надхвърлят положителните им характеристики.

За пилотирането на този тип самолети са нужни висококвалифицирани летци.

Военният експерт Дмитрий Литовкин каза пред "Руски дневник", че основният недостатък в използването на самолети с вертикално излитане и приземяване е фактът, че в момента вертикалното излитане и пилотиране са почти неуправляеми.

В миналото силните пориви на вятъра често издухвали самолетите и ги поваляли от самолетоносачите, което водело до много инциденти в съветските военноморски сили, казва експертът.

Самолетите с вертикално излитане и кацане имат по-малък капацитет и обсег на полета от останалите изтребители. Фактор са и разходите – при вертикалното излитане се харчи много гориво.

Освен това проектирането на този вид самолети е много сложно и скъпо.

В момента F-35B се използва от военноморските сили на САЩ. Цената на F-35B, по споразумение между "Локхийд Мартин" и американското военно споразумение от 2017 г., е $122 млн., което е повече от цената на другите модификации на самолета: F-35A струва $94,6 млн., а F-35C – $121 млн.

Освен това американските моряци, които използват F-35B, не оползотворяват уникалните им способности. Те излитат и се приземяват на стандартните площадки на големите самолетоносачи.

В САЩ има тенденция самолетите с вертикално излитане и приземяване да се заменят с конвертоплани като "Бел В-22 Оспрей" (Bell V-22 Osprey).

В Русия няма непосредствени планове за разработване на военен самолет с вертикално излитане и приземяване, казва Литовкин. Су-33 и МиГ-29К могат да излитат на кратко разстояние, което им позволява да работят от малки летища или къси площадки на самолетоносачи.

САЩ не разполагат със самолети с подобни възможности, казва Литовкин. В същото време руският хеликоптер Ми-26 може да изпълнява всички задачи на конвертоплана Bell V-22 Osprey, допълва той.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.