Защо руснаците си имплантират разни джаджи по телата

Getty Images
NFC и RFID чиповете постепенно се превръщат в нещо обичайно в Русия. "Руски дневник" поговори с един московски инженер с имплантиран чип, свързан с банковата му сметка, с гинеколог от Новосибирск, който има четири чипа в ръката, и с експерт, който ни обясни какво означава всичко това.

През юни 2015 г. московският инженер Влад Зайцев си имплантира NFC (near-field communication – комуникация от близки разстояния) в лявата ръка. Използва я като алтернатива на картата за метрото. Оттогава той е ъпгрейднал технологията до по-нова версия, в която има чип за банкова карта, и това му позволява да плаща само с един жест на ръката.

Той не е единственият човек в Русия с имплантиран в тялото чип. Друг "киборг" от Новосибирск – гинекологът от местната болница Александър Волчек – има четири чипа и един магнит в ръцете си. IT специалистът Даниил Литкин, който случайно живее в същия град като Волчек, има компас, имплантиран в гърдите, който вибрира всеки път, когато той се обърне на север.

Евгений Черешнев от Biolink Technologies е самопровъзгласил се киборг с чип в ръката, който има блог на име #BionicManDiary. Той говори открито за ползите и негативите от това да имаш чип, както и за въпроси, свързани със сигурността и практическата употреба на чипа.

Ян Жужков от Зеленоград си имплантира чипове в ръцете преди повече от две години. На живота си с тях той посвещава пост в блог. Има много хора с подобни импланти, като повечето предпочитат да останат анонимни.

Как имплантираната технология може да се използва в реалния живот

Удобството е основната причина хората да си имплантират чипове, каза Волчек пред "Руски дневник". Практическите употреби на имплантираните NFC и RFID (radio-frequency identification – идентификация на радио честота) чипове включват отключване на врати, плащане на продукти във всяка част на света и използване на чипа като пропуск.

Зайцев, който използва чип, свързан с банковата му карта, твърди, че е лесно да захрани сметката си чрез мобилното приложение на банката. Банката, допълва той, "знаеше за експеримента и ме подкрепи". Той обаче твърди, че от финансовата институция са настояли сам да поеме пълна отговорност за действията си.

Тъй като банковите карти изтичат, "чипът не може да бъде използван, след като изтече", каза Зайцев пред "Руски дневник". "Все още обаче мога да го ползвам, за да отварям врати и да разблокирам смартфони".

Чипът може да се използва дори за проверка на самоличността на човек в социалните мрежи, пише Черешнев в блога си.

Друго приложение на технологията, свързано с идентифицирането на хората, е използването на чипа като "средство за криптиране", с което може да се споделя лична информация само с избрани хора, допълва Волчек.

Може да се използва и като медицински картон на пациента, пише Черешнев. Това специфично приложение е особено привлекателно за Александър Волчек, който като лекар проявява силен интерес към "чиповете с приложение в медицината като имплантируем глюкометър".

Александър Волчек / Личен архивАлександър Волчек / Личен архив

Алберт Ефимов, началник на Центъра по роботика в Сколково – руски хъб за иновативни технологии, разказа пред "Руски дневник", че за проверка на самоличността на човек не е нужен чип. "Един човек може да бъде идентифициран с естествения му паспорт – лицето. Машините вече могат да различават човешките лица по-добре от самите хора".

Ето защо "употребата на чипове в медицината изглежда по-рационална", допълва той. Според него би било много полезно "да следим нашето здраве и начин на живот".

Причините хората да си имплантират джаджи

Имплантирането на чипове не се прави само за удобство. Даниил Литкин, който има компас на гърдите, вибриращ всеки път, когато се обърне на север, обяснява, че той може да му служи като "ново усещане за посока".

"Много животни имат засилени сетива, например морската богомолка вижда дължината на вълните в ултравиолетовия и инфрачервения спектър", допълва той в интервю за NGS News. "Представете си човек да може да има достъп до неща, които не може да разбере по естествен път", допълва Литкин.

Александър Волчек, който има и малък магнит на един от пръстите си, твърди, че той му помага да усети източниците на магнитно поле. И въпреки че Волчек и колегите му първоначално планирали да ползват магнита за отстраняване на чужди предмети от метал, той се оказал недостатъчно силен.

Магнитът му позволява да събира малки метални предмети, докато например поправя нещо, каза Волчек пред "Руски дневник". "Мога да държа скалпел на пръста си", без да го вземам в ръце, допълва той.

Ефимов обяснява нещата философски – според него някои "хора са склонни да усъвършенстват живота около себе си", а други се стремят "да усъвършенстват самите себе си". Това няма да ускори еволюционния процес, допълва той, но "човек иска да стане по-добър по-бързо, отколкото може да го стори природата".

Процедурата и рисковете

Александър Волчек / Личен архивАлександър Волчек / Личен архив

Има много малко недостатъци от имплантирането на чип – една от тях е операцията, а друга е свързана с факта, че чипът "може да бъде видян", обяснява Зайцев. Той предупреждава и за евентуални последици от операцията. Тя се прави с местна упойка, а три седмици след нея трябва да се махнат конците, допълва той.

Тъй като чипът е направен от корозивен метал, той трябва да е в капсула, за да не ръждясва. Понякога се използва и биосъвместимо стъкло, но напоследък индустрията започва да го избягва, твърди Волчек, като добавя, че силиконът може да е от полза за направата на различни видове чипове.

Тъй като имплантирането на чип не се смята за медицинска процедура, Волчек може да говори открито за пациентите си. "Лично аз съм имплантирал близо 40 чипа, а около 11 от тях бяха на мои колеги". Дори и жена му има чип, допълва той.

Лидерът на Движението за трансхуманизъм в Русия също има имплантирани чипове, допълва Зайцев. "Разработихме чип за него: пропуск за метрото на едната ръка и банкова карта на другата".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"