3 чудати съветски проекта направо от научно-фантастичен роман

4 август 2017 г. Ксения Зубачова
Студената война стимулира учените да изобретяват твърде необичайни оръжия и устройства, за да се запази върховенството на СССР над САЩ. Някои са успешни, някои не, а други са направо странни. Ще ви представим подборка на най-добрите.
Буря
Буря в Коктебел, Крим. Снимка: Владимир Астапкович / РИА "Новости"

На съветските учени не им липсват революционни идеи, но прилагането им на практика е съвсем друго нещо. Със затягането на хватката на Студената война се зараждат много потенциални проекти (успешно и неуспешно) с цел да се сломи врагът – САЩ.

Някои научни и военни програми от съветската епоха продължават да действат и днес и дори най-амбициозните идеи, като лазерно и звуково оръжия, сега стават реалност.

За добро или за зло, някои от най-необикновените проекти са изоставени и забравени завинаги. "Руски дневник" разглежда някои от най-радикалните доказателства, че съветските учени действително са имали желание да положат свръхусилия, за да държат врага на разстояние.

Мозъчно радио

Бернард Кажински / АрхивБернард Кажински / Архив

През 1923 г. руският инженер по електротехника Бернард Кажински представя своята необичайна концепция за "мозъчно радио" за предаване на импулси на мозъка и преобразуването им в сигнали на големи разстояния. Той посещава Европа и Северна Америка, където чете лекции по темата, отстоявайки идеята, че хората са живи радиостанции, които могат да излъчват и приемат сигнали. В крайна сметка неговият проект получава подкрепата на съветските власти.

През 1924 г. той прави първите опити в Москва: като се използват нискочестотни вълни, целта на експеримента е да се повлияе на кучета да вземат една определена книга от купчина с книги и да я занесат на учените в съседната стая. Експериментът е успешен, но по-късно животните отказват да изпълняват тренировъчните команди.

Тайните служби схващат същността на проекта и проявяват интерес към идеята радиото да се използва за влияние върху човешкото съзнание. Кажински според някои данни се отказва да работи по проекта, въпреки че вярва в него, и по-късно той е продължен от други учени, макар никога да не е пуснат в действие. В крайна сметка концепцията е пратена в архивите заради разходите по нея и липсата на напредък.

"Бойната къртица"

АрхивАрхив

Идеята да се построи машина, която да може да си пробива път под земята, през почва и скали, е не само мечта на авторите на научна фантастика, но и на съветските учени. Такава машина е можела потенциално да унищожи подземните съоръжения и инфраструктурата на врага, както и да направи пробив във вражеските линии.

Идеята за такъв тип оръжие се заражда в Москва в началото на 20 в. благодарение на инженер Пьотър Расказов. За съжаление той не живее достатъчно дълго, за да види идеята си материализирана. Убит е през 1904 г. и едва през 1930-те г. на проекта е вдъхнат нов живот.

Според различни данни съветският инженер Рудолф Трабелевски се сдобива с някои германски образци на така наречените субтерени и по-късно с помощта на властите е построен първият прототип на подземната пробивна машина. "Субтеренът" е проектиран да минира, да полага кабели и да прави геоложки проучвания. Проектът обаче е изоставен в продължение на години, тъй като съветските власти решават да се съсредоточат върху други инициативи.

През 1960-те г. с подкрепата на лидера на СССР Никита Хрушчов идеята отново е съживена, но продължава да се пази в тайна, дори повече отколкото съветският атомен проект. В Крим е изграден специален завод за "субтерени".

Учените създадат нова модификация, която има много изключителни възможности. Наречена "Бойна къртица", тя действа като използва ядрена енергия и е дълга 35 м. Може да се движи с максимална скорост от 7 км/ч и да пренася петима членове на екипажа и до 15 войници.

Първото ѝ изпитание, направено през 1964 г. в Урал, е изключително успешно – тя пробива планината като нож масло и унищожава подземен бункер на условния противник. За съжаление вторият тест не минава толкова гладко – "Къртицата" експлодира, при което загива целият екипаж. Причината за инцидента остава тайна, но всички по-нататъшни тестове са отложени и по-късно проектът е изоставен завинаги, когато Леонид Брежнев идва на власт. Той е бил съсредоточен повече върху изучаването на космоса.

Климатично оръжие

Снимка: Алексей Бушкин / РИА "Новости"Снимка: Алексей Бушкин / РИА "Новости"

През 1960-те г. много страни опитват да създадат методи за влияние върху климата и метеорологичните условия. Съветите мислят, че ако могат да контролират времето, това ще им даде голямо предимство над противника и учените изследват идеята. Става известно, че и САЩ работят по подобна идея.

През 1977 г. ООН официално приема конвенция, която забранява използването на оръжия за промяна на климата, но САЩ и Съветският съюз продължават да изучават перспективата и изграждат метеорологични комплекси, които според някои данни са в състояние да оказват влияние на процесите в йоносферата (слоят на земната атмосфера, който е йонизиран от слънчевата и космическата радиация).

Сура е изследователски център с йоносферен нагревател, разположен близо до град Василсурск, на около 140 км източно от Нижни Новгород. Тази руска лаборатория за изследване на йоносферата е изградена през 80-те години и е аналог на американския комплекс ХААРП (HAARP High Frequency Active Auroral Research Program – програма за изследване на йоносферното разсейване на високочестотни радиовълни). По това време хора, живеещи в близост до комплекса, виждат странни светещи огньове в небето и движещи се червени сфери. Обяснението е, че тези явления са свързани с плазмени образования, създадени от работата на комплекса. При все това мнозина учени са на мнение, че всички приказки за оръжия, променящи климата, са напълно безпочвени.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook