"Уралвагонзавод": ковачницата на руските танкове

В Уралската тайга през 1936 г. завършва изграждането на ново грандиозно предприятие, което отваря врати за рекордно кратко време – едва пет години. По решение на съветските власти Уралският промишлен регион, който от 200 години е познат като ковачницата на Русия, трябва да получи нов производствен облик. Железниците и доменните пещи трябва да доставят суровини за нови машиностроителни предприятия, оборудването за които масово се изкупува от чуждестранни фирми.

Как ще изглежда руският военен танк след 15 години?

В района на Нижни Тагил е решено да се построи най-големият в страната завод за производство на вагони. Създаването им е трудоемък процес, който изисква развити технологии, опитни майстори и висококачествени суровини, а самият вагонен парк е стратегически ресурс на страната. Ето защо Уралският вагонен завод от самото начало е замислен като едно от най-важните предприятия в Съветския съюз.

Голямата инвестиция бързо дава резултат. Русия, която преди Революцията от 1917 г. е принудена да закупува по-голямата част от вагонния си парк, се превръща в един от най-големите производители на железопътна техника. За 5 години до 1941 г. "Уралвагонзавод" произвежда над 35 000 вагона, като многократно изпреварва общия продукт на всички други вагоностроителни предприятия на СССР за 1930-те години. Въпреки това, независимо от предвиденото основно производство, предприятието започва да изпълнява и друга функция – да служи като платформа за бързо създаване на промишлени съоръжения в разнообразни сфери – от производство на бетон и електричество – за комуникации.

Навременна инициатива

Т-90С, произведен в Нижни Тагил, 1999 г.

Анатолий Семьохин / ТАСС

Идеята за основаване на завода се оказва много полезна през 1941 г. Нападението на Нацистка Германия над Съветския съюз поставя под заплаха от разрушаване и изземване на целия промишлен потенциал на страната, който е концентриран в европейската ѝ част. Особено сериозни щети може да причини загубата на отбранителните заводи, които изковават щита на държавата. Във връзка с това от първите седмици на войната започва активна работа по демонтаж и евакуация на десетки промишлени предприятия в Урал и Сибир. На тяхно място трябва да започне производството на отбранителна техника. През август 1941 г. на мястото на "Уралвагонзавод" и още 12 евакуирани предприятия се появява Уралският танков завод, един от най-големите в страната и в света.

В рамките на два месеца екипите, които до момента са произвеждали вагони, се специализират в производството на танкове. Общо за периода 1941-1945 г. заводът в Урал построяват 25 000 бронирани машини за Червената армия, повече от общия брой, произведен от всички немски заводи за този период. В това число и половината от легендарните бойни танкове Т-34, произведени във военните години. Като цяло в Урал се произвежда почти една трета от всички бронирани машини на Съветския съюз, използвани във ВСВ, както и автомобили, въздушни бомби, артилерийски вагони, метални самолетни фюзелажи и други ценни ресурси за военните операции.

Сърцето на съветското танково производство

Платформата "Армата" – база за обновяване на руските бронетанкови сили

След края на войната компаниите, евакуирани в Урал, решават да не се връщат обратно. Вместо това се построяват нови заводи в Украйна и европейска Русия, а "Уралвагонзавод" запазва статута на най-големия в страната завод за отбранителна техника. За годините упорита работа той придобива уникален опит в проектирането, изграждането и поддръжката на танкове. Тези съоръжения стават ядрото на съветската школа за изграждане на бронетехника – една от най-добрите в света. В Нижни Тагил се проектират и пускат сериите Т-44 и Т-62, в които са разгърнати възможностите, заложени в "тридесет и четворките". През 1960-те и 1970-те г. инженерите от "Уралвагонзавод" разработват и произвеждат Т-72 – най-голямото бронирано превозно средство за времето си, което и до днес остава гръбнакът на бронираните сили на много държави.

Докато заводът в Урал никога не забравя произхода си и продължава да снабдява съветските и руските железопътни мрежи с нови вагони, името Нижни Тагил се свързва предимно с производството на танкове. Първоначално стартира с продукцията на новия Т-90 – снабден с напълно стабилизирано 125-милиметрово оръдие, което може да изстрелва и противотанкови управляеми ракети, и разполага с модерна оптика, електронни бойни системи и реактивна броня.

Т-72Б3 в Уралвагонзавод, 2014 г.

PhotoXPress

Основното постижение на "Уралвагонзавод" обаче остава успешното завършване на проекта за създаване на нов образец на танк на основата на универсалната платформа "Армата", която по редица параметри няма аналог в света. Като цяло от 1941 г. насам заводът е произвел над 100 000 танка, което по право му носи славата на най-големия световен производител на страховитите бронирани машини.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.