Първите руски танкове: дългият и труден път към бойното поле

Прототип на танка "Вездеход", 1915 г.

Прототип на танка "Вездеход", 1915 г.

ТАСС
Предназначен да укрепи офанзивния капацитет на пехотата, като същевременно предлага защита от вражеския огън, руският танк преминава през много трудности, преди да заеме своето място във военната история, макар и да се появява твърде късно за Първата световна война.

Първата световна война е катализатор за нови идеи във военното инженерство, в това число и технологиите за създаване на бронирана техника. Руските умове вече се борят с идеята за мобилна броня, дълго преди танковете да дебютират на бойното поле. Идеята за задвижващата сила в основния компонент на съвременния танк веригата, буквално и преносно идва от гъсеницата.

През 1878 г. Фьодор Блинов – руски селянин от Самарския окръг, патентова "вагон с безкрайни релси за транспортиране на стоки по главни и черни пътища", който се основава на принципа на гъсеничното движение.

Вагонът на Блинов

С избухването на Първата световна война има и бум на проекти за бронирани автомобили.

Най-близък до съвременния танк с гъсеничен задвижващ механизъм, бронирано тяло и купол с оръдие е проектът на изобретателя Александър Пороховчиков от 1914 г.

Неговият "вездеход" или "ходещо навсякъде превозно средство" е оборудван с 8-милиметрова многослойна броня. Ключов елемент на дизайна е системата за комбинирано задвижване – колела и вериги. Превозното средство, освен всичко друго, е и водонепроницаемо.

Вездеходът е оборудван с двигател с мощност 20 к. с., който позволява скорост от 26,5 км/ч, рекордна за танковете от Първата световна война. Но не разполага с никакви оръжия или броня, които обаче са симулирани чрез добавяне на еквивалентно тегло към прототипа.

3,5-тонното превозно средство е готово за тестове през май 1915 г., но бързо се сблъсква с проблеми в "гъсеничния режим", тъй като веригите излизат от водещите блокове. Друг проблем е, че превозното средство изобщо не може да се движи по неутъпкан сняг.

Финалните корекции са направени през 1916 г., но конструкцията е изоставена, тъй като липсва финансиране.

Междувременно лейтенант Николай Лебеденко също работи над танков дизайн. В началото на 1915 г. армейският инженер създава машина, която може да разрушава бодлива тел и вражески окопи.

"Царският танк" е кръстен на непоклатимата вяра на Лебеденко, че тази машина ще е способна "да разбие целия германски фронт за една нощ и Русия да спечели войната", както казва той по време на лична аудиенция пред императора.

Специална характеристика на дизайна е шасито, което се състои от две големи задвижващи колела и въртяща се верига. Като цяло прилича на свръхзаредено артилерийско оръжие, задвижвано от два двигателя на "Майбах" с по 240 к. с.

Изграждането на прототипа завършва през 1917 г. и веднага стават ясни нови проблеми на бронираната машина – по време на изпитанията тя бързо затъва в първия канал.

Но, макар и неуспешен, проектът за "Царски танк" ангажира бъдещи звезди на съветската инженерна наука като Жуковски, Стечкин и Микулин.

Друг прототип от 1915 г. излиза от завода в Рибинск, който предимно възпроизвежда френските дизайни. Създаден от четирима мъже и тежащ 20 тона, танковият двигател с мощност от 200 к. с. позволява добра маневреност, въпреки тежката 10-12 мм броня.

Танкът е снабден със 107 мм оръдие в корпуса, докато в предната част при танкиста е разположен автомат.

Но въпреки практическите дизайнерски въведения, изработката не впечатлява военно-техническите експерти на страната и не получава подкрепа.

Друг претендент е съпътстващият проект на Василий Менделеев – син на известния химик и изобретател Дмитрий Менделеев, който е представен на Министерството на войната през август 1916 г.

Танкът на Менделеев, 1910 г.

Разработван от 1911 г. по лична инициатива на Менделеев, танкът е оборудван с бронирана обвивка и други технически нововъведения, които намират приложение в следващите години.

Менделеев предлага пневматични окачвателни елементи за шасито, докато машината е управлявана от серво мотор. Тъй като основното оръдие е 120-милиметрово, той иска да построи тяло, което може да се спуска по време на стрелба, за да намали натоварването на шасито и да предпази веригите от вражеския огън.

Танкът трябва да бъде транспортиран на железопътна платформа, като по този начин се увеличава мобилността и се подсигурява бърза доставка до фронта.

Да, но всички нововъведения правят тялото 170 тона, разходите са твърде големи и министерството решава да се откаже от проекта.

В крайна сметка руските танкове така и не достигат до бойното поле по време на Първата световна война. Въпреки усилията на инженерите да оборудват армията с модерни оръжия, опитите им не успяват да излязат от тестовите фази.

Независимо от това много от предложените идеи намират приложение по-късно, като редица от тях дори са включени в проектите за бойни танкове от бъдещето.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.