Подвигът на Фьодоров: историята на първия автомат в света

Ако вярваме на легендата от съветските времена, цар Николай II е човекът, който спъва производството на автомата още в зародиш.

"Нямаме достатъчно муниции", казва той на проектантите, докато представя чертежите на новото оръжие. Тази история обаче е далеч от реалността – автоматът всъщност е разработен в Русия почти изцяло от самотни ентусиасти преди Революцията през 1917 година.

Новаторът в тази област е Владимир Григориевич Фьодоров, който записва името си в аналите на оръжейната индустрия като създателя на първия автомат в света. На фронта вече започват да се появяват леки картечници, които бързо доказват своята ефективност. Ако може всеки мъж да се въоръжи с подобно оръжие, стойността му като бойна единица би се умножила многократно.

Веднага след загубата от Япония руският оръжеен майстор Фьодоров се захваща да промени дизайна на уважаваната винтовка или трилинейка "Мосин" от 1891 г. – той иска да я автоматизира и да я превърне в страховито оръжие за пехотата. След месеци на експерименти в производство влиза първият руски автомат с калибър 7,62 мм.

Дори и в онзи момент оръжието притежава качествата, които все още отличават руските оръжия от по-сложните и ненадеждни чуждестранни еквиваленти: простота и лесна употреба. При изпитанията автоматът е потопен в езеро и намазан с кал преди стрелба.

Творението на Фьодоров се представя добре и получава държавна награда – така първата партида автомати е поръчана от завода в Сестрорецк край Петроград (днешен Санкт Петербург).

Фьодоров обаче още не е доволен. След като проучва всеки детайл и характеристика на трилинейката, проектантът стига до извода, че максимална ефективност на съвременните автомати може да бъде постигната, единствено ако напълно бъде променена съществуващата конструкция на цевта: основният проблем бил, че трилинейката чисто и просто е твърде тежка.

Всеки опит трилинейката да се адаптира към автоматично зареждане в крайна сметка зависи от калибъра. Руската армия използва 7,62-милиметрови муниции, но Руско-японската война показва как предимството на по-големия калибър на практика изчезва в съвременните бойни условия.

От гледна точка на проектанта това означава, че калибърът може да бъде пожертван за сметка на по-високата начална скорост на куршума и последващото намаляване на теглото на цевта – обстоятелство, от което се възползва Фьодоров.

През 1913 г. той прави прототип на 6,5-милиметрово оръжие със собствен дизайн на патрона. Новото оръжие има много общи характеристики със своя предшественик, но притежава едно важно преимущество – по-къса цев.

Тези нововъведения в технологията водят бавно, но сигурно към създаването на съвременния автомат. Избухването на Първата световна война обаче кара оръжейните майстори да променят плановете си и много от тях са принудени да се откажат от изследванията си, за да се заемат с по-практически задачи: боят в окопите налага оръжията с дълга цев да се адаптират за близък бой.

Това ражда у Фьодоров идеята да скъси цвета на своето оръжие от 1913 г. и да го снабди с дръжка за стрелба. Така се ражда изделието, което днес наричаме автомат – настолното оръжие на всяка съвременна армия.

Със скорост на стрелбата от 100 изстрела в минута и далекобойност от 300 м автоматът няма равен в която и да е армия по онова време. Фьодоров го адаптира, така че с него да се използват 6,5-милиметрови патрони за японската "Арисака", от която царят купува големи количества в годините на войната.

Автоматът на Фьодоров печели признание със своите новаторски елементи и към края на 1916 г. група руски войници, изпратени на румънския фронт, вече са въоръжени с новото оръжие. Взето е и решение за масовото му производство, въпреки че това се случва едва към края на Руската гражданска война. През 1925 г. в производство влиза и съвместима картечница.

След това обаче историята на първия автомат е сполетяна от внезапен и до голяма степен необясним край. Като че ли някой в коридорите на властта в Москва не харесва оръжието, но никой не може да каже защо. Според някои причината е, че автоматът не може да се справя с бронирани машини, а други твърдят, че запасите от японски муниции са изчерпани.

Където и да се крие истината, лебедовата песен на автомата на Фьодоров е изпята в горите на Карелия през 1940 г. по време на Зимната война с Финландия. Наследството на Фьодоров обаче е продължено в работата на други руски оръжейници и се утвърждава като предшественик на съвременните руски огнестрелни оръжия.

Александър Вершинин е историк и доктор на историческите науки. Той е старши изследовател в Центъра за научни политически мисли и идеологии в Москва.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.