Шквал: смъртоносното подводно торпедо, обвито в газов мехур

Скоростта на "Шквал" е много по-висока от тази на стандартните торпеда, с които НАТО разполага в момента.

Скоростта на "Шквал" е много по-висока от тази на стандартните торпеда, с които НАТО разполага в момента.

Прес снимка
През 1977 г. руските Военноморски сили приемат на въоръжение торпедо, което може да се движи под водата със скорост от 200 възела или 370 км/ч. "Шквал" – оръжието, което все още е обгърнато в мистерия, привлече общественото внимание около шпионски скандал през 2000 година.

Въпреки технологичните пробиви в конвенционалните начини за водене на война, през втората половина на XX в. нападенията с торпедa от подводници продължават да са заплаха за корабите и техните екипажи.

Подводниците, които все още масово са въоръжени с торпеда, трябва да навлязат в обсега на нападение незабелязано – както е било винаги. И все пак новите противоподводни и противоторпедни способности позволяват на вражеските кораби и подводници да се справят със заплахите много по-ефективно отпреди.

Тъй като съветските подводници от 1960-те и 1970-те отстъпват по ниво на шума на американските модели, инженерите в Москва се насочват към едно революционно ново оръжие, с което да изравнят баланса. "Шквал", разработван в продължение на цяло десетилетие, най-накрая е приет на служба през 1977 година.

С все още ненадминатата си скорост от 200 възела, "Шквал" е два пъти по-бърз от традиционните торпеда, които все още са основното подводно въоръжение на редица световни флотове.

Това предимство в скоростта се постига с ракетен двигател и суперкавитация – обтекател на носа на торпедото образува газов балон около цялата му повърхност при висока скорост на движение, с което се понижава триенето във водата.

След като торпедото се изстрелва от тръбата, предварително програмираният му автопилот използва ракета на твърдо гориво, за да зададе конкретната траектория и дълбочина по време на ускорението, за да се образува газовия мехур. Когато свърши горивото на стартовия ускорител, задната част на торпедото се изхвърля, а основният двигател, задвижван с хидрореагиращо литиево базирано гориво се врязва.

След това морската вода влиза в носа през дупка, което позволява на торпедото да се движи с максимална скорост в продължение на 15 км, като само върхът му е в контакт с водата.

Въпреки че суперкавитацията изключва ефективното използване на насочваща система върху оръжието, този недостатък се компенсира от взривната му мощ: с тротилов еквивалент на 150-килотонен ядрен взрив, което гарантира унищожаването на всяка вражеска подводница или кораб в радиус от 1 км.

533-милиметровият "Шквал", носен от повечето съветски ядрени подводници, се смята за еднакво ефективен както при офанзива, така и при дефанзива, в случай на вражеска атака с подводници.

"Шквал" може да се движи със скорост 6 км/минута и бързо да обърка плановете на нападателя: въпреки че американските подводници могат незабелязано да се приближават и да нанасят първия удар, високоскоростното торпедо може да бъде изстреляно още преди врагът да тръгне да бяга и да нанесе съкрушителен контраудар.

Това уникално оръжие позволява на съветските военноморски сили да компенсират недостатъците си по отношение на тяхната незабележимост до 1980-те, когато този недостатък е елиминиран.

"Шквал" попадна в центъра на международното внимание заради случай с шпионаж през 2000 г., когато бившият американски офицер от флота Едмънд Поуп бе осъден в Русия за получаване на секретна информация за оръжието.

Днес "Шквал" все още е класифицирано руско оръжие и до момента няма модел, който да го превъзхожда.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: