Най-страшните руски противовъздушни оръжия

Следва списък на най-страшните противовъздушни оръжейни системи в арсенала на руските въоръжени сили.

ЗСУ-23-4 "Шилка"

Въпреки напредналата си възраст (разработено е през 1964 г.), това самоходно зенитно оръдие продължава да бъде едно от най-известните руски изобретения на XX век.

Вече над 50 години тази оръжейна система доказва колко е ценна в конфликтите в Африка, Виетнам, Афганистан и в Близкия изток. "Шпилка" има четири 23-милиметрови автоматични зенитни оръдия, които ще пробият всяка ниска летяща цел като кама. Със скорост на стрелба от близо 3400 изстрела в минута тя създават стабилен поток от трасиращ огън, който пронизва всичко по пътя си със своите снаряди.

Смъртоносното оръдие е било използвано не само срещу нисколетящи вражески цели (атакуващи самолети и хеликоптери), но и срещу леки бронирани автомобили - например по време на афганистанската война.

Техническият прогрес обаче не спира и 23-милиметровите автоматични зенитни оръдия на "Шпилка" стават недостатъчни за потенциална борба срещу добре бронирано оборудване. През 1980-те години военните получават ново зенитно оръжие, което съчетава ракети с 30-милиметрови боеприпаси.

ЗПРК 2С6М1 "Тунгуска-М1" (Зенитен оръдейно-ракетен комплекс)

Първото оръжие от този род е "Тунгуска" - зенитен оръдейно-ракетен комплекс. Той обединява управляеми ракети с две 30-милиметрови оръдия 2А38М, които създават непробиваема преграда от 5000 изстрели в минута.

За разлика от предшественика си, новото оръжие може да открива огън и в движение, а също и да нанася удари по самолети и хеликоптери на височина до 10 километра с ракетите си. 

С течение на времето "Тунгуска" е претърпяла много промени и модификации, за да посрещне новите предизвикателства и до днес тя не отстъпва на най-страшните противовъздушни оръжия на страната, включително и най-новата система "Панцир-С1".

Руската зенитна "броня"

Съвременните слоеве на противоракетната отбрана на страната са следните. Първата отбранителна линия се осигурява от зенитната система С-400, която може да "вижда" и да поразява всички движещи се въздушни цели на разстояние 400 километра. Ако по някаква причина вражеските самолети с ракети преминат през този външен защитен пръстен, то те ще си имат работа със системата от зенитни ракети и оръдия "Панцир-С1", която има 30-милиметрови автоматични оръдия с два ствола и 12 57Е6-Е управляеми ракети.

A 96K6 "Панцир-С1"

Евгени Биятов/RIA Novosti

Днес системата "Панцир" (на руски думата означава "броня") се възприема като последната линия на защита на цивилни обекти, военни бази и войници, които са разположени на бойното поле.

Въоръжението на системата е разработено така, че да унищожава ракети, които се движат към целта си дори със свръхзвукова скорост, на разстояние до 20 км и на височина от 15 до 15 км - или по-просто казано, когато те вече се приближават към целта си.

Системата се различава от съветските си предшественички по това, че е почти напълно автоматизирана. Компютрите на зенитните ракети и картечните системи самостоятелно определят въздушните цели, а след като военният натисне копчето "огън" биват премахнати и последните заплахи, които по чудо са преминали през защитите на С-400 и на тактически зенитно-ракетен Тор-M2.

През юни т. г. руските производители на оръжие представиха пред света морската версия на система, която в момента преминава държавни изпитания. В зависимост от резултатите високопоставени служители на министерството на отбраната на Руската федерация ще решат дали противоракетната система "Панцир" и оръдейният комплекс ще станат част от арсеналите и на руските ВМС.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.