Специално за руските спецназ: три много мощни руски пушки

Силите за специални операции са една от най-затворените структури в страната. Тези подразделения използват редица много ефективни оръжейни комплекси, чието производство е ограничено. За тях не е прието да се говори на всеослушание.

ШАК-12

ШАК-12

Interpolitex

През 2017 г. за подразделенията на специалните части на Федералната служба за сигурност (ФСБ) е разработен едрокалибреният автомат ШАК-12, който използва едни от най-мощните патрони в света - 12,7х55 мм.

Според разработчиците му оръжието е създадено за близък бой в пределите на града и ще позволи противникът да бъде унищожен, дори ако носи висок клас защитни средства. Освен калибъра, главната особеност на патрона, който може да пробие тухлена стена, е неговият "възпиращ ефект". По този начин куршумът запазва максималната си ефективност при късите разстояния на близкия бой и "бързо губи енергия и мощ при увеличаване на дистанция на стрелба".

Казано по-просто, обикновеният патрон за ШАК-12 ще бъде ефективен на разстояния до 100 метра. Оръжието може да действа и с бронебойни патрони, които вече ефективно ще могат да поразяват лекобронирани цели на разстояния до 300 метра.

Автоматът освен това е направен по системата булпап (пълнителят е изнесен под приклада, зад спусъка), което позволява оперативните работници да използват оръжието по-удобно и по-ефективно в затворени малки пространства.

Пълнителят на автомата е за 10 и 20 патрона. А превключвателят за смяна на огъня се намира в задната част на оръжието, зад пълнителя.

При това за намаляване на отката от мощния патрон с калибър 12,7х55 мм, ШАК-12 има двукамерна цевна спирачка-компенсатор и гумена подложка. Освен това на автомата може да се сложи заглушител, подцевен гранатомет, а също и различни оптични и колиматорни мерници с помощта на планките "пикатини" отгоре и отдолу.

Снайперистка пушка DXL-3

DXL-3

Lobaev Arms

Това е една от малкото частни разработки на руския оръжеен пазар, която във версиите си от 2010-а и 2011 г. и досега е на въоръжение във ФСБ, отговаряща за охраната на президента и ръководителите на страната.

Пушката е направена от свръхздрав авиационен алуминий и може да се използва в температурен диапазон от -45 до +60 градуса.
DXL-3 използва боеприпас .338 Lapua Magnum, който позволява на снайпериста да поразява цели на разстояние до 1800 метра, а това не е никак зле в условията на съвременния бой.

Разработчиците са успели да намерят решение за ключов проблем на калибъра .338 Lapua Magnum при изработването на пушката, а именно последствията от работата на снайпериста с патрон с такъв свръхмощен калибър. Така при използването на .338 LM са отбелязани дори случаи на отлепване на ретината, а да не говорим за традиционните синини на рамото и болките в раменната става.

Конструкторите от Lobaev Arms са успели да решат тези проблеми – те са намалили отката на пушката, повишавайки в също време групираността на стрелбата и са улеснили оперативните работници да направят този един-единствен изстрел при изпълнението на бойната задача.

Както отбелязват конструкторите, пушката се използва както от подразделенията, които работят в градски условия, така и от частите, действащи в пресечена местност.

АН-94

АН-94

Виталий В. Кузмин

В средата на 90-те години в Русия се появи един от първите автомати, който трябваше да смени остарелия АК-74 на въоръжение в армията. Това е автоматът Никонов АН-94 "Абакан".

Това оръжие е създадено за най-разпространени патрони родно производство 5,45х39 мм и успя да коригира ключов недостатък на АК-74 – лошата групираност на стрелбата.

Конструкторите успяха да създадат оръжие серийно производство на принципа на отместения импулс на отката по време на стрелба. Казано по-просто, откатът след изстрела се усеща само след първите два изстрела. Съответно "подскоците" нагоре на цевта стават само след като тези два куршума излетят от ствола и третият се окаже в патронника.

Благодарение на тези особености оръжието използва режим на стрелба на откоси от по два изстрела и си спечели симпатии сред подразделение на руските спецназове.

Само че АН-94 се оказа твърде претенциозен за използване и обслужване, и не бе подходящ за ролята на масово оръжие в ръцете на необучени или слабо обучени срочно служещи. Затова Министерството на обраната се ограничи с покупки на неголеми партиди за подразделенията на спецназа.

А знаете ли кои са Топ-3 на руските пушки на 20 век?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.