Как руските "зенитчици" се обучават за работа с най-мощните ПВО-ПРО системи С-300 и С-400?

Ракетни системи за ПРО-ПВО С-400 на бойно дежурство в Южния военен окръг

Ракетни системи за ПРО-ПВО С-400 на бойно дежурство в Южния военен окръг

Сергей Малгавко/ТАСС
Войските за противовъздушна отбрана на Русия са снабдени с най-мощните ракетни комплекси, които защитават небето в страни по целия свят. За да усвоят управлението им руските военни отделят по пет години и на малцина от тях им се отдава да стигнат до края на обучението и да застанат на стража на границите със С-400.

Подготовката за отразяване на евентуален ракетен обстрел се провежда в два етапа. Първият е изучаването на плановете на хипотетичния въздушен удар от условен противник и подготовка за съответния отговор.

"Изчислителите на всеки комплекс "предават" първоначално устно и на хартия плановете за своите действия. Целта е максимално да се използват възможностите на системата и огневата мощ на нейните ракети, за да свали най-много въздушни цели", сподели пред Russia Beyond бившият военен анализатор на вестник "Известия" Дмитрий Сафонов.

След тържествена церемония ЗРК С-400 встъпват на бойно дежурство в Източния военен окръг - в защита на въздушното пространство на Руската федерация

На този етап се отделя огромно време още по при  обучението във военните ВУЗ-ове – професорите често порицават бъдещите офицери, ако не успяват да разберат нещо.

По думите на експерта след отработването "на хартия" започва компютърната симулация.

"Тук вече се определят всички действия на системите за изчисляване: информацията, която си предават една на друга и на ръководния екип се записва, както и действията на групата. Едновременно с това "бойната" ситуация се усложнява от смущения и възможни неизправности в работата на системите. Казано просто, създава се пълна имитация на истински бой, за да може екипът да е максимално готов за всяка житейска ситуация", добави анализаторът.

Полигон

Най-интересното се случва именно тук. Вторият етап е отработката на действията на полигон – с истинска бойна стрелба. Единствената разлика в тестовите пускове и истинската бойна ситуация е в това, че на главата летят "болванки" – ракети без бойна част.

"Във въздуха се вдигат няколко изтребителя от близките полигони, които трябва да "пробият" ешелон ПРО – изстрелите по тях, разбира се, се отработват само на компютрите. След известно време самолетите пускат неуправляеми планиращи снаряди или ракети по целите и излизат от траекторията на полета им, за да могат истинските ракети на С-300 да не ги свалят във въздуха", каза експертът.

Така по време на стрелбите често от земята във въздуха се изстрелват мишени или безпилотни апарати, които зенитчиците също трябва да следят и свалят.

"Всичко се извършва в три етапа – определяне и прехващане на целите чрез радиолокатори, изчисляване на траекторията на полета на целта към земята, пуск на противоракета по обекта. Тогава изчислителните устройства проследяват ситуацията във въздуха, докато презареждащите машини зареждат боекомплектите на машините", добави аналитикът.

Как е устроена системата за ПРО на Русия

Системата за противоракетна отбрана на страната разчита на зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400.

Тези машини откриват цели на дистанция 250-400 километра. А техните ракети могат да свалят цели вече на разстояние от 150 – 250 километра. При това вражеските обекти се свалят със скорост от 2,5 км/секунда.

Същевременно със своите радари С-400 и С-300 могат да засичат до 36 цели и всяка от пусковите установки може да открива огън по 12 обекта едновременно.

Членове на Зеленогорския окръг за ПВО-ПРО по време на обучение за работа с ракетните системи С-400

Точните данни за количеството техника и военнослужещи са изключително секретни. При това броят противоракетни установки, РЛС за откриване, съпровождане и насочване към целите може да достига и до няколко стотни.

"Поддръжката на комплексите С-300 и С-400 се подсигурява от зенитно-ракетни артилерийски системи "Панцирь-С1". Това е ешелон за ПРО с малък радиус на действие, който "дострелва" ракетите, които по някаква причина не са свалени от системите в далечните покрайнини на града", сподели с Russia Beyond професорът от Академията за военни науки Вадим Козюлин.

Той отбеляза, че "Панцирь-С1" работи по цели на разстояние 10-15 километра.

"Освен системите за ПРО небето се охранява и от изтребители-прехващачи Су-30МС, Су-35, МиГ-29 и МиГ-31. Летищата, на които са базирани, са разположени в близост до райони с базирани системи за ПВО", добави анализаторът.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"