Каква е съдбата на гигантския съветски танк Т-35

От появата им по време на Първата световна война танковете нарастват бързо по габарити, мощ и въоръжение, докато по-динамичните сражения от Втората световна война не им придават разумен размер.

Първият многофункционален тежък танк - френският Char 2C, е последван в края на 1920-те години от британския A1E1 Independent - страхотна машина, тежаща 33 тона и с пет купола, която така и никога не влиза в масово производство. Само че вероятно е послужил за вдъхновение за съветските конструктори да правят големи неща.

Промишлената база, наследена от болшевиките и парализирана от загубата на много инженери с опит по време на руската революция, не е в състояние да произвежда масово съвременна технология и се налага да бъде възстановена от нулата. Именно тогава обаче съветското експериментално конструкторско дело навлиза в апогея си.

Изграждането на леки танкове е по-лесно и е било възможно да се копират чужди модели. За тежките танкове обаче няма рецепта за успех, така че те трябва да се създават в движение, като се използва инженерният импулс, проявен в съвместни проекти с германския инженер Едвард Гроте.

Средният танк TG на съветско-германската конструкторска група не стига до производствената верига, но дава на младия съветски екип безценен практически опит. Той го насърчава да се включи в по-големи проекти и скоро те разработват T-35, базиран на TG - големия германски танк - Grosstraktor - и модели, внесени от Великобритания.

С тежко въоръжение и . . . свръхтегло

Танкът трябвало да тежи около 35 тона, но прототипът, завършен през 1932 г., е 10 тона. Това чудовище е високо 3 метра, а на двуетажните му куполи са монтирани 76-милиметрови оръдия, както и картечници, които могат да се въртят на 360 градуса.

Два по-малки оръдейни купола с 45-милиметрови оръдия и картечници, които могат да се въртят в полукръг, са поставени в предната и задната част на танка, а две картечни купола и стрелкови пункт под задното оръдие допълват арсенала на танка. Машината е задвижвана от двигател с мощност 500 конски сили и вдига максимална скорост от едва 28 км/ч на открит път.

Военните приемат танка, но не са доволни от сложната конструкция на шасито и слабата мощност на двигателя.

В началото на 1930-те години съветските стратези подготвят бъдещите етапи на войната, в която участват бронирани машини. Средните танкове T-28 биха могли да сразят врага, T-35 биха напредвали, за да унищожат всичко наоколо с огромната си огнева мощ, следвани от трета вълна от Т-26 и дори по-леки модели с картечници, които да прочистят каквото е останало, като подкрепят пехотата.

Опитът от испанската гражданска война, сраженията по съветската граница с японците и Зимната война с Финландия разкрива колко опасна е противотанковата артилерия и колко необходимо е пехотата да бъде защитена с бронирани машини.

При такива условия щитът на танка от 10-50 мм би бил недостатъчен. Опитите да се увеличи дебелината вдигат теглото  на бойната машина до 55 тона, а нито един съветски двигател по онова време не може да задвижва нещо толкова голямо. Друг неуспех е неспособността на командира на танка да координира едновременното стрелбата от пет купола.

Конструкторите правят неуспешен опит да приспособят системите на корабните оръдия, за да синхронизират стрелбата от много точки, а в началото на 1940-те години танкът вече е остарял и като конструкция, и като тактическо приложение.

"Момчето от плакатите" на съветската власт

Т-35 не влиза в действие до германското нахлуване в Съветския съюз през юни 1941 година. В същото време обаче той служи повече на идеологическия фронт - показван е по градските площадки като символ на съветската военна сила и привлича големи тълпи и наблюдатели от чужбина.

Той се появява на плакати и на ордена "За храброст", където се задържа много повече, отколкото в реалния живот. През 1943 г., когато T-35 вече е част от историята, той продължава да се бори за отечеството в съветската пропаганда.

На истинското бойно поле обаче службата му не е толкова бляскава. От общо 59-те T-35, произведени между 1934 и 1939 г., 48 са участвали в битката, а останалите е трябвало да бъдат ремонтирани или са използвани  в тренировъчни учебни заведения.

Танкът не оцелява през първите дни на битката, защото машините, създадени за внезапен пробив, не успяват да останат дълго в отстъпление. Само седем T-35 са унищожени в битката, а останалите просто дефектират и са изоставени от екипажите им.

34-а Съветска танкова дивизия, която разполага с всички налични единици, получава предупреждение призори на 22 юни, когато започва нашествието. Три от танковете дават повреди още преди да влязат в битката и след маневри през Западна Украйна, два дни по-късно, остават само 10 танка, които са в състояние да се борят с врага.

Обградени и по-слабо въоръжени

Поради бъркотията при оттеглянето и ожесточените гранични сражения има само едно писмено сведение за тяхното представяне в битката. На 30 юни 1941 г. група танкове, включваща четири T-35, е изпратена, за да подсили други единици, но е атакувана, докато се придвижва.

Артилеристът на предната кула В. Сазонов по-късно пише: "Последното ни сражение беше глупаво. Първо, стреляхме през реката от основния купол към селото, наречено Ситна, а след това атакувахме с останалото от нашата пехота. Те се поколебаха, щом започнаха да свистят германските куршуми, започвахме да напредваме и паднахме под огъня на германските оръдия отляво".

"Завъртях купола към предната линия, гледах ли гледах, но не видях нищо и след това - пра-а-с, кулата бе ударена. Аз обаче не можах да си покажа главата, куршумите се сипеха върху нас като грах. Германските снаряди достигаха до нас на интервали от пет секунди. Тогава видях светкавица, бяхме на 50 м от селото и една от нашите гъсеници се счупи".

"Разгърнахме се по всички посоки, с всичко, което имахме, но заради попаденията по нас двигателят спря, а оръдието заклини. Тогава видяхме германските войници и знаехме, че сега е моментът да се махнем от там. Излязохме през купола и скочихме на пътя. От екипажите на Т-35 оцеляха само четирима, всичките от различни танкове".

На германските войници им харесва да позират до изоставени "сталински чудовища" и затова има много военни снимки, на които се появяват Т-35 въпреки техния ограничен брой и краткото им участие в сраженията.

Старомодният гигант с пет купола така и никога не показва характера си и свършва дните си като куриоз на инженерството, символ на военната мощ като гигантското оръдие "Цар Пушка" в московския Кремъл, за което се твърди, че никога не е стреляло.

Последният екземпляр се съхранява в музея на танковете в Кубинка, в покрайнините на Москва, където той е сред "звездите" на сбирката. Тя напомня на посетителите за най-важните конструкторски проекти от миналия век, когато танковете са се научили да бъдат танкове.

Знаете ли как се дрифти с руски танк? Вижте тук!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.