Най-голямата, най-дълбоката и най-бързата: съветските подводници, които още държат световни рекорди

Най-голямата

Съветската подводница с балистични ракети клас 941 "Акула"

Wikipedia

СССР изгражда най-големите подводници, създавани някога – клас "Акула", която носи наименованието "Тайфун" по класификацията на НАТО. Тя е дълга близо 173 м или повече от футболно игрище. Височината ѝ е не по-малко впечатляваща – цели 25 м или еквивалентът на осеметажна сграда. Водоизместимостта ѝ е 48 000 тона.

Подводницата може да носи 20 балистични ракети, всяка с тегло 80 тона. "Акула" е изключително опасно оръжие. Огневата мощ на един неин залп е достатъчен да помете 300 големи града. Говори се, че след тестването на подводницата, един съветски държавник казва: "Ако можеше да сложим тази подводница някъде в Москва близо до "Цар Пушка", тогава човечеството, гледайки я, нарочно и доброволно ще се откаже да воюва завинаги".

Разработката на подводниците клас "Акула" започва в началото на 1970-те като отговор на плановете на САЩ да пуснат новите мощни подводници "Охайо". Съветското ръководство решава да създаде ново поколение подводници, наричани тежки крайцери, с "по-добри ракети от американските TRIDENT-и". Новите съветски ракети Р-39 са натоварени на борда на подводниците, но те са по-тежки и по-големи – именно това е една от причините подводниците "Акула" да са толкова големи.

Общо са произведени шест подводници, макар че едва една от тях продължава да е на служба – "Дмитрий Донской". Тя е преоборудвана и се използва като тестова платформа за разработката на проекта за ракети "Булава".

Най-дълбоката

Подводница К-278 "Комсомолец"

Wikipedia

На 4 август 1984 г. съветската ядрена подводница К-278 "Комсомолец" достига рекордна дълбочина на потапяне от 1027 м в Норвежко море. На дълбочина 800 м подводницата прави торпеден изстрел. Никой не е правил нещо подобно – нито дотогава, нито и до днес. Дори и съвременните подводници не могат да достигнат дълбочина, по-голяма от 600 м.

"Комсомолец" е единствената подводница от проекта "Плавник". Задачата да се създаде подводница, която да се потапя на екстремни дълбочини, е поставена от правителството още през 1966 година. Проектирането ѝ отнема години, а проектът в крайна сметка е реализиран през 1978 година. Проектантите използват титан, за да изработят лек и издържлив корпус. К-278 е готова за потапяне през 1984 г. и е използвана основно като експериментална подводница. Тестовете показват, че СССР има уникална подводница без аналог в света: тя може да атакува врага, избягвайки ответни удари.

Проектът обаче завършва трагично. На 7 април 1989 г. в една от секциите ѝ избухва пожар. Тя успява да излезе на повърхността, но не дочаква помощ от други кораби. Екипажът прекарва повече от час в ледените води на Норвежко море. От 69-имата му членове 42-ма загиват основно поради хипотермия.

Причината подводницата да стане жертва на пожар е свързана с технологичната ѝ сложност. Според бившия военноморски офицер Сергей Топчиев екипажът не е бил достатъчно квалифициран да работи със сложната апаратура на борда. Екипажът на "Комсомолец" не се е справил адекватно с кризата и подводницата и до днес лежи на морското дъно. Криминалното разследване на трагедията приключва през 1998 г. без виновни и без да бъде установена окончателна причина за пожара.

Най-бързата

Тест на подводница К-162

Wikipedia

Най-бързата подводница, правена някога – К162 (по-късно прекръстена на К-222) от проект 661 "Анчар" влиза в експлоатация през 1969 година. През декември 1970 г. тя поставя световен рекорд, който не е подобрен и до днес. На дълбочина 100 м К-162 успява да развие скорост от 82,8 км/ч. Ядреният реактор, захранващ подводницата, използва около 97% от капацитета си, така че на теория тази скорост е могла да бъде и по-висока.

Също като с "Комсомолец", разработката на подводницата отнема по-дълго от обичайното. К-162 е проектирана и построена за 10 години. Говори се, че властите дали да се разбере, че искат иновативен продукт, базиран на нови технологии. Така в К-162 са вложени 400 нови технологични решения. Подводницата е с титаниев корпус и е много скъпа. Поради тази причина проектът е наричан неофициално "Златната рибка".

Специални крилати ракети, способни да поразяват плавателни съдове от потопена позиция, са разработени за първи път за К-162. С тези ракети и невероятната си скорост К-162 е създадена специално за атака на американски самолетоносачи – по онова време СССР не разполага с почти никакво средство за борба с тази заплаха.

През есента на 1971 г. съветската подводница и американски самолетоносач се срещат за първи път. "В продължение на няколко часа К-162 преследваше USS Saratoga, който се връщаше от Средиземно море в Маями, като понякога го изпреварваше под водата, макар че американският кораб се движеше с пълна пара с над 60 км/ч", отбелязва руски наблюдател. Капитанът на съветската подводница подчертава, че К-162 е имала множество възможности да атакува.

Американски самолетоносач USS Saratoga

Wikipedia

К-162 остава единственият плавателен съд по проекта 661 (тъй като е твърде скъпа за производство), но много от техническите решения, вложени в нея, се използват за бъдещи съветски подводници.

Прочетете още: Подводните дуели на Втората световна: как СССР печели превъзходство в моретата!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.