С-400 "Триумф"
AFPВ началото на октомври Русия подписа договор за $5 милиарда за доставката на системи за противовъздушна отбрана С-400 "Триумф" в Индия. Новата система ще позволи на партньора на Москва да изгради непробиваем въздушен купол около своята страна, който може да унищожи всяка заплаха във въздуха.
Наистина ли обаче С-400 е толкова добра, че Индия, Китай и дори Турция (член на НАТО) са готови да купят руско оръжие, независимо от заплахите за икономически санкции от страна на САЩ?
Още от момента на появата си през 2007 г. системата за противовъздушна отбрана С-400 "Триумф" (или както я наричат в НАТО - Growler) се превърна в играч "тежка категория" сред ПВО системите в света.
Тя може да засече всички въздушни цели около себе си в радиус до 600 км и да ги сваля на разстояние от 400 км. За нея няма значение дали става дума за маневриращи крилати ракети или за междуконтинентални балистични ядрени ракети, летящи към Земята от другия край на планетата – системата вижда всичко, "хваща ги" и ги сваля на безопасно разстояние от себе си.
Ключовата разлика между С-400 "Триумф" и прекия ѝ конкурент в лицето на американската MIM-104 Patriot се крие в способността ѝ да вижда и сваля цели около себе си. "Американецът" може да работи и да "вижда" единствено в зададено предварително направление под ъгъл 180 градуса.
Нещо повече – за да бъде "разгърната" пусковата установка на американската машина и тя да бъде приготвена отново за бой са нужни цели 30 минути. За това време ракетите вече ще са успели да поразят целите си и битката ще е загубена.
В същото време далечината за поразяване на целите при "американеца" е два пъти по-малка – 180 км спрямо 400 км за "руснака". А това има голяма роля не само при борбата с ракети, но и с изтребители и бомбардировачи.
Именно тези няколко фактора са и причината дори една членка на НАТО като Турция да предпочете да закупи руската техника, независимо от заплахата от икономически санкции.
Комплексът С-400 "Триумф" ще влезе в чуждестранните войски в състава на батареите за ПРО. В състава на всеки от тях влизат по четири пускови установки с по четири ракети във всяка. Така общо в една батарея има 16 противоракети, способни да свалят изтребители от пето поколение и крилати ракети на разстояние до 400 км.
И това без да броим резервния боен комплект, който също влиза в стойността на договорите и ще се намира на бойното поле. В договора влизат и няколко транспортно-товарни машини, радиолокационни станции, команден пункт и редица машини за обезпечение.
Изложените по-горе данни за системите важат за комплексите за ПВО в максимална комплектовка, които САЩ и Русия купуват за защитата на собствените си граници. Всеки комплект, който се готви за доставка на чуждестранните клиенти, се формира отделно на базата на желанията и финансовите им възможности. Казано просто, също като при покупката на автомобил – клиентът може да ги закупи в пълна комплектовка, а може и да се откаже от някои "екстри".
Прочетете още: САЩ обещаха на Индия "много по-съвременни технологии" от С-400!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си