Ракетата Х-101 е снабдена с конвенционална бойна глава, докато Х-102 носи тактическа ядрена глава. Тези ракети са много трудни за откриване, тъй като се движат на много ниска височина, а корпусът им се състои от композитни материали с намалена отражаемост.
"Основната версия на самолета Ту-95 изискваше спешна модернизация, защото самата концепция бе много уязвима, особено за прехващане от изтребители при навлизане във вражеската противовъздушна отбрана", се казва в материал на руския интернет портал "Российская газета".
Основната цел на тази модернизация е техническото усъвършенстване на самолета за носене на ракети с достатъчно голям обсег, така че той изобщо да не трябва да влиза в зоната на противъздушната отбрана (ПВО) на врага. Тези ракети, по своя дизайн и цялостни технико-тактически възможности, представляват сериозен проблем за всички ПВО системи в света.
За разлика от Ту-160, чиито боеприпаси се намират във вътрешните му отделения, Ту-95 ги носи на външни окачвания. Ракетите Х-101 и Х-102 са класически крилати ракети, които летят със скорост, близка до тази на звука. За да достигнат максимален обхват от най-малко 5000 км, те се нуждаят от повече часове полет (двигателят може да работи почти 9 часа). По този начин самолетът Ту-95МС може хипотетично да нанесе ракетни удари из цяла Европа, но също така и върху голяма част от Съединените щати, без изобщо да напуска въздушното пространство на Русия. Благодарение на наистина отличните технико-тактически характеристики на тези ракети модернизираният руски бомбардировач ще се превърне в бомбардировач с "глобален обхват".
Командващият на стратегическата авиация на руските ВВС генерал-
Х-101/Х-102 са крилати ракети клас "въздух-въздух", проектирани от специалисти от конструкторско бюро "Радуга", за да заменят съществуващите съветски ракети Х-55. Проектът за разработката им започва през 1990-те години. Първите тестове стартират през 1998 г., а серийното производство - четири години по-късно. Те обаче влизат във въоръжението на руската армия чак през 2012 година. Ракетите се произвеждат в два варианта - Х-101, оборудвана с конвенционална осколочно-фугасна бойна глава, еквивалентна на 400 кг тротил, и Х-102, която може да носи термоядрена бойна глава с мощност от 0,25-1,0 мегатона.
Тези ракети, благодарение на много добрата навигационна система, се характеризират и като много прецизни оръжия. Британската специализирана военноаналитична медия Jane's Information Group смята, че вероятно отклонението на конвенционалната ракета Х-101 е до 20 м, а на ядрената Х-102 - само 100 м, което и в двата случая представлява незначителна грешка, като се има предвид силата на бойната глава.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си