Представи си, че си най-интелигентният човек на планетата и си решил една от седемте математически задачи на хилядолетието. За това постижение научната общност решава да ти даде награда от един милион долара. Но ако си решил да отхвърлиш наградата, да се барикадираш в дома си и да не отговаряш на телефонни обаждания, тогава ти си Григорий Перелман.
Руският математик Григорий Перелман. Снимката е направена на неизвестна дата, взета от личната му папка от Института по математика в Санкт Петербург. Пехелман решава хипотезата на Поенкаре и е главният претендент за Филдсовия медал, равняващ се на Нобелова награда за математиците.
AFPБлестящият математик става световно известен през 2010 г. - точно след като отказва да приеме колосалната сума, въпреки че през 2002 г. публикува доказателствата си за предположенията Поанкаре в интернет. И всичко това, защото на научната общност ѝ отнема много време да "дешифрира" лаконичното доказателство на свръхсложната хипотеза: Перелман пропуска много подробности, решавайки, че те са "очевидни".
Казано по-просто, той доказва най-удивителната теория от миналия век - че нашата вселена има формата на триизмерна сфера. Работи по решението в продължение на осем години и през цялото това време колегите му от лабораторията нямат никаква представа какво прави "потайният" учен.
Запитан в едно от редките си интервюта защо не е взел парите, геният отговаря: "Знам как да контролирам вселената. Защо тогава да преследвам един милион, кажи ми?" Той също така смята, че откритието принадлежи в еднаква степен и на американския му колега Ричард Хамилтън.
Андрей Гейм (51 г.) и неговият ученик Константин Новоселов (36 г.) от Манчестърския университет получaват Нобелова награда за физика през 2010 г.
Global Look PressПрез 2010 г. двамата получaват Нобелова награда за физика за откриване на графена - материала, който променя глобалната икономика. А най-силният и най-тънък материал на Земята почти свършва в кофата за боклук.
Графенът е с дебелина само един атом, а милиарди такива слоеве образуват графита (например този, от който се правят моливи). Преди това никой не вярва, че е възможно да се отдели само един слой графит. Но Новоселов и Гейм прибягват до помощта на… обикновено тиксо. Те го използват, за да отлепят слоевете от парче графит, да ги изследват под микроскоп и след това да ги изхвърлят. Оказва се, че всичко, което е необходимо, е да се залепи тиксо към графит и след това да се отлепи многократно, докато се образува еднослоен филм. Да, геният е в простотата.
Андрей Гейм
Getty ImagesСега графенът се използва в смартфони, автомобили и спортната индустрия: дори якета се изработван от графен; използва се и в боя за коса и се тества за лечение на рак. И това е само началото.
Да посветиш повече от 40 години на експеримент, който има всички шансове за провал? Да, това е в голяма степен руският начин за правене на нещата.
Юрий Оганесян, академик, научен ръководител на лабораторията за ядрени реакции "Г. Н. Фльоров"към Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.
Александър Уткин/SputnikТочно това прави и физикът Юрий Оганесян – той прекарва цялото си време в опит да разшири границите на материалния свят, без да има представа дали го очаква провал или огромен успех. В крайна сметка изглежда, че всичко, което можем да видим и докоснем и всичко, от което сме направени, е било отдавна описано в периодичната таблица на Менделеев.
Причината да се мисли по различен начин идва от химичния елемент 101, който е получен в САЩ през 1955 година. Физиците започват да подозират, че може да съществуват много повече елементи. Нещо повече, възможно е да има елементи (много по-тежки от урана), които не се разлагат и могат да имат живот от стотици хиляди и дори милиони години. Така се появява теорията за "острова на стабилността", която подсказва, че има материален свят, за чието съществуване дори не подозираме и който работи по различни закони.
"Погледнахме в земята и в проби от Луната, а в САЩ бяха извършени ядрени експлозии и бяха построени големи ускорители - всичко това безуспешно", спомня си Оганесян.
Той достига само бреговете на първия "остров" през 2000 година. Това са елементи 114 и 116, синтезирани с помощта на ускорител (на Земята тези елементи никога не са откривани в естествената среда). Към 2015 г. вече има шест нови супер тежки елемента. И това може да не е краят на историята. Откривателят на новите елементи е номиниран за Нобелова награда повече от веднъж. И през 2017 г. "островът на стабилността" е открит дори без ускорител, но на около 370 светлинни години, в съзвездието Кентавър...
Той е единственият човек в света, чиито инструменти, инсталирани на космически кораби, вече 10 години систематично изучават планетите и естествените спътници в Слънчевата система в търсене на извънземни. Към днешна дата вече има шест от тях – последният излетя за Меркурий през 2018 година.
Игор Митрофанов, ръководител на катедрата по ядрена планетология на Института за космически изследвания на Руската академия на науките.
Игнат Соловей/TASSИменно на Митрофанов дължим откриването на вода на Марс и на Луната. Инструментът му с неутронен детектор е монтиран на американския роувър Curiosity, който бе изпратен на Червената планета. Той също създава и инструмент, който е изпратен на Юпитер.
Всичко това обаче е необходимо само за едно нещо, казва Митрофанов: "Напълно е възможно водата, която сега тече от нашите кранчета, да е донесена на Земята от комети от междупланетното пространство. Изучавайки Меркурий и други планети, ние ще разберем по-добре миналото и бъдещето на нашата собствена планета".
Друг Нобелов лауреат по физика - Жорес Алфьоров, участва в лазерната надпревара, която започва между СССР и САЩ през 1968 година. Учените се състезават в разработването на нова технология - полупроводникови лазери, които отварят вратата към фундаментално нов свят на електрониката.
Нобеловият лауреат Жорес Алфьоров в кабинета си в Държавната дума (долната камара на парламента) на Руската федерация.
Владимир Федоренко/SputnikИ той успява. Алфьоров първи измисля технологията, която по-късно прави възможно създаването на оптични CD плейъри и дискове, мобилни телефони, слънчеви батерии, лазерни "скалпели", оптични влакна (без които нямаше да има интернет) и много космически технологии.
През същата 2000 година това откритие е направено и от учени от САЩ, така че Нобеловата награда е разделена между трима души. Но Алфьоров продължава да казва в интервютата си: "Ние започнахме производството на електронните компоненти по-рано. Ако не бяха 90-те години, то сега ние, а не САЩ, щяхме да произвеждаме iPhone и iPad".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си