Група учени - с участието на сътрудници от Московския физико-технически институт (МФТИ), описаха механизма, който води до това, че през XXI век ледът в eвразийската част на Арктика се топи по-бързо, отколкото в американската. Тази информация може да се използва и за прогнозиране на икономическата активност в региона, съобщиха в сряда от пресслужбата на университета.
"След четири експедиции в Северния ледовит океан и анализ на сателитни данни, група руски климатолози, с участието на сътрудници от МФТИ, описаха механизма на "сезонната" океанска памет. Той обяснява как през XXI век циркулацията на въздуха в региона води до топене на леда в евразийската част на Арктика по-бързо, отколкото в американската", се казва в съобщението.
Глобалното затопляне е по-изразено в Арктика, отколкото на други места. Намаляването на ледената покривка води до още по-голямо затопляне, а оттам и до по-нататъшно топене на ледовете. Този порочен кръг се обяснява с факта, че ледът отразява слънчевата светлина, а водата, напротив, абсорбира и акумулира топлина. Загубата на лед в различни части на Арктика е с различно темпо. Наблюденията показват, че от 2000-те години в евразийската част на Арктика ледената покривка намалява дори през зимата, а в Съединените щати - само през лятото.
Според изследователите това се дължи на сезонността и особеностите на циркулацията на въздушни маси в Арктическия регион. "През втората половина на септември ледът обикновено е по-малко. По това време океанът акумулира топлина от слънцето. Но ако от полюса или от Гренландия идва студен въздух, той отнема малко от топлината. И обратното: потокът от топъл въздух от континента увеличава топлината на океана", цитират от пресслужбата съавтора на изследването Михаил Варенцов.
Учените наричат този механизъм "сезонна памет": зимната ледена покривка зависи от атмосферните условия през предходното лято. За да опишат и обяснят климатичните промени в Арктика, изследователите събират данни за температурата и водния състав на различни дълбочини, а също и за температурата и влажността на въздуха, вятъра и други климатични характеристики в двата полярни региона. Измерванията са извършени по време на експедиции през август-септември 2003 г., 2005 г., 2013 г. и 2015 г.
Постепенният преход към сезонно освобождаване на Арктика от лед, както е отбелязано в доклада, от една страна опростява икономическата дейност. Колкото по-тънка е ледената покривка и колкото по-малка е площта ѝ, толкова по-лесно е да се плава. През XXI век, дори и през лятото, корабите плавали по Северния морски път само придружени от ледоразбивачи. Ако ледоразбивачите се окажат частично или напълно ненужни, ще стане много по-лесно и по-евтино за транспортиране на товари.
"Същевременно изменението на климата нарушава баланса на екосистемата. Например, полярните мечки и тюлените се нуждаят от лед за отдих и лов. А когато горният слой на океана се загрее, планктонът може да започне да се размножава неконтролируемо", обясниха представители на Националния ядрено-изследователски университет (МИФИ).
Изследването е проведено в рамките на мащабния международен проект NABOS, който изучава климата на Арктика от 2002 г. насам. В изследването са участвали учени от Московския физико-технически институт, Арктическия и антарктическия научно-изследователски институт в Санкт Петербург, Московския държавен университет "М. В. Ломоносов", Института по физика на атмосферата "А.М. Обухов", Хидрометеорологичния център на Русия и Института по география.
Изследването е подкрепено от Руския фонд за фундаментални изследвания и министерството на науката и висшето образование на Руската федерация.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си